Но ето че в сивосинкавата далечина заблестяха островърхите кули на Варшава, та мислите на княза се разсеяха и той незабавно издаде заповеди, с които дежурният офицер веднага отиде при Володийовски, командващ ескорта. Поради тия заповеди пан Михал се откъсна от каляската на Ануша, край която яздеше досега, и полетя към оставащите доста назад хоронгви, за да изправи редиците им и да ги поведе нататък в строй. Но едва се отдалечи на двайсетина крачки и чу, че някой бърза подир него. Огледа се: беше пан Харламп, ротмистърът от леката кавалерия на вилненския воевода, обожател на Ануша.
Володийовски спря коня си, защото веднага разбра, че навярно ще се стигне до някое спречкване, а той си умираше за такива неща. Пан Харламп се изравни с него, без да каже нещо, само сумтеше и мърдаше сърдито мустаци: явно беше, че търси думи; най-сетне заговори:
— Здравей, здравей, пане драгун!
— Здравей, пане ординарец!
— Как смееш, ваша милост, да ме наричаш ординарец, мене, офицера и ротмистъра, а? — попита пан Харламп, като скърцаше със зъби.
Пан Володийовски започна да подхвърля бойната секирка, която държеше в ръка, уж съсредоточил цялото си внимание само в това, да я лови за дръжката след всяко превъртане — и отговори сякаш неволно:
— Защото по петлицата не мога да позная чина ти.
— Ти, ваша милост, обиждаш цялото съсловие, за което не си достоен.
— Защо? — попита Володийовски, уж без да разбира.
— Защото служиш в чуждестранна част.
— Успокой се, ваша милост — каза пан Михал, — при все че служа при драгуните, аз все пак съм полски офицер, и то не от лека, а от бронирана част на воеводата — затова можеш да говориш с мене като с равен, ако не с по-горен301.
Пан Харламп се постресна малко, като разбра, че има работа не с обикновена личност, но все пак не престана да скърца със зъби, защото хладнокръвието на пан Михал го ядоса още повече — и той каза:
— Как смееш, ваша милост, да ми мътиш водата?
— Ех, виждам, ваша милост, че си търсиш кавга.
— Може и да търся и ще ти кажа още (тук пан Харламп се наведе до ухото на пан Михал и довърши по-тихо), че ще ти отрежа ушите, ако ми мътиш водата при панна Ана.
Пан Володийовски отново започна много внимателно да подхвърля секирката, сякаш сега бе време тъкмо за такава забава, и се обади с помирителен тон:
— Ей, благодетелю, разреши ми да поживея още — остави ме на мира!
— О, не! Дума да не става! Няма да ми се измъкнеш! — каза пан Харламп и хвана малкия рицар за ръкава.
— Но аз не се измъквам — каза меко пан Михал, — само че сега съм на служба и отивам да изпълня заповед на княза, моя господар. Затова ми пусни ръкава, ваша милост, пусни го, моля те, иначе какво да правя аз, бедният… освен да те цапна с тая секирка по чутурата и да те сваля от коня.
Тук покорният отначало глас на Володийовски изсъска така ядно, че пан Харламп погледна с неволно удивление малкия рицар и пусна ръкава.
— О, все едно! — рече той. — Във Варшава ще ми дадеш удовлетворение, аз ще те намеря!
— Няма да се крия, но как ще се бием във Варшава? Бъди любезен да ми кажеш, ваша милост! Никога през живота си не съм бил там, прост войник съм, но съм чувал за маршалския съд, който за вадене на сабя под носа на краля или на интеррекса302 наказва със смърт.
— Вижда се, че не си бил във Варшава и че си простак, щом се страхуваш от маршалския съд и не знаеш, че през време на междуцарствие съди каптурът303, с които работата е по-лесна, а пък заради ушите на ваша милост няма да ми вземат главата, бъди сигурен.
301
Офицер от бронирана част не е могъл да бъде подчинен дори на генерал от чуждестранна част; дори напротив — често пъти такъв генерал се е намирал под командването на полския офицер; за да се избегне това, генералите и офицерите от чуждестранните полкове са се стремели да бъдат едновременно и полски офицери. Такъв офицер е бил и пан Володийовски. — Б.а.
303
Колективна върховна власт от държавни сановници, отговаря на съвременните регентства. — Б.пр.