— Благодаря за урока и често ще моля ваша милост за разяснения, защото виждам, че си човек опитен и учен, а аз, понеже съм учил само в долните класове, едва мога да съгласувам adiectivum cum substantivo304 и ако — пази Боже — бих поискал да нарека ваша милост глупав, зная само, че ще кажа stultus, а не stulta, нито stultum305.
Тук пан Володийовски отново заподхвърля секирката, а пан Харламп чак се смая, после кръв нахлу в лицето му и той извади сабята от ножницата, но в същия миг и малкият рицар пъхна секирката под коляното си и сабята му светна във въздуха. Някое време те се гледаха като два глигана с разширени ноздри и с пламък в очите — но пан Харламп пръв съобрази, че ще си има работа със самия воевода, ако нападне негов офицер, пратен да предаде заповед — и затова пръв прибра сабята.
— О, аз ще те намеря, синковецо! — каза той.
— Ще ме намериш, ще ме намериш, кратуно! — каза малкият рицар. И се разделиха — единият тръгна към своята кавалкада, а другият към хоронгвите, които през това време се бяха приближили значително, та пред кълбата прах вече долиташе тропот на копита по твърдия път. Пан Михал веднага възстанови желания ред в частите на конницата и пехотата и тръгна начело. След малко към него се присъедини пан Заглоба.
— Какво искаше от тебе онова морско плашило? — попита той Володийовски.
— Пан Харламп ли?… А, нищо, извика ме на дуел.
— И таз добра! — рече Заглоба. — Цял ще те прониже с носа си! Внимавай, пане Михал, когато се биете, да не отсечеш най-големия нос в Жечпосполита, че за него ще трябва да насипваме отделна могила. Блазе му на вилненския воевода! Другите трябва да пращат разезди, за да търсят неприятеля, а тоя отдалеко ще го надуши. Но за какво те извика на дуел!
— Задето яздех край каляската на панна Ана Борзобогата.
— О, трябваше да му кажеш да отиде в Замошч при пан Лонгинус. Той щеше да му даде да се разбере. Лошо е случил тоя тиквар и явно късметът му е по-малък от носа.
— Не му споменах нищо за пан Подбипента — каза Володийовски, — че може наистина да ме остави на мира. А аз напук ще почна още повече да флиртувам с Ануша, пък искам и да си имам забавление. Какво друго ще правим във Варшава?
— Ще намерим, ще намерим, пане Михал! — рече Заглоба, като мигаше с очи. — На младини като депутат за екзакция306 от страна на хоронгвата, в която служех, пътувах по цялата страна, но никъде не съм си изкарвал така, както във Варшава.
— Значи казваш, ваша милост, че не е като у нас, в Задднеприето?
— О, дума да не става!
— Много съм любопитен — каза пан Михал. А след малко добави: — Но на тоя тиквар ще му подрежа мустаците, защото са много дълги!
Четиридесет и четвърта глава
Минаха няколко седмици. Все повече шляхтичи прииждаха за избора. Населението в града се увеличи десетократно, защото заедно с многото шляхтичи прииждаха хиляди търговци и сергиджии от цял свят, като се почне от далечна Персия и се свърши със задморска Англия. Във Воля307 построиха дървена барака за заседанията на сената, а наоколо вече се белееха хиляди шатри, които покриха изцяло просторните ливади. Никой още не можеше да каже кой от двамата кандидати: принц Кажимеж, кардиналът или Карол Фердинанд, плоцки епископ — ще бъде избран. От двете страни се полагаха големи грижи и усилия. Разпространени бяха хиляди хвърчащи листове, в които се описваха качествата и недостатъците на кандидатите; и двамата имаха многобройни и влиятелни привърженици. Както се знае, на страната на Карол беше княз Йереми, който беше много опасен за противниците, понеже бе много вероятно да увлече подире си влюбената в него шляхта, от която в края на краищата зависеше всичко. Но и на Кажимеж не липсваха сили. На негова страна бяха всички, които държаха върховната власт, поддържаше го влиятелният канцлер, на негова страна изглежда клонеше и примасът, зад него заставаха повечето магнати, всеки от които имаше множество свои хора, а между тия магнати беше и княз Доминик Заславски-Острогски, сандомежки воевода, след поражението при Пилавци наистина много компрометиран и почти заплашен със съд, но все пак най-влиятелен в цялата Жечпосполита, дори в цяла Европа, който можеше всеки момент да хвърли върху везните в полза на своя кандидат несметните си богатства.
Въпреки това привържениците на Кажимеж много пъти преживяваха моменти на съмнения, защото, както се казва, всичко зависеше от шляхтата, а тя от четвърти октомври вече масово стануваше при Варшава и продължаваха да прииждат хиляди шляхтичи от всички страни на Жечпосполита, които в грамадното си мнозинство се изказваха в полза на принц Карол, обаяни от името на Вишньовецки и от щедростта на принца към обществените нужди. Защото принцът, богат и добър стопанин, не се поколеба в тоя момент да пожертва значителни средства за формиране на нови войскови части, които щяха да бъдат поставени под командването на Вишньовецки. Кажимеж с готовност би последвал неговия пример и надали скъперничество го възпираше, напротив — прекалената щедрост, чиято непосредствена последица беше недостигът и вечната липса на пари в касата. В това време двамата братя водеха оживени преговори помежду си. Всеки ден хвърчаха пратеници между Непорент и Яблонна308. Кажимеж в името на своето старшинство и братска обич заклинаше Карол да отстъпи; епископът обаче не се съгласяваше и отговаряше, че не може да пренебрегне щастието, което може да му се усмихне, „защото това е щастие in liberis suffragiis309 на Жечпосполита и на когото Бог е обещал“. Обаче времето течеше, шестседмичният срок отиваше към края си и заедно с него се приближаваше казашката опасност, защото дойдоха вести, че Хмелницки изоставил обсадата на Лвов, който след няколко атаки се откупил, стигнал Замошч и денонощно щурмувал тоя последен заслон на Жечпосполита.