И макар в тона му да не личеше никакво смирение, нито разбиране, че приема по-високопоставени от себе си, той се кланяше до пояс по казашки обичай, а зад него се кланяха и по-младите братя, като смятаха, че гостоприемството изисква това, и казваха:
— Нашите почитания, ваша милост панове, нашите почитания!…
В това време княгинята дръпна Богун за ръкава и го отведе в друга стая.
— Слушай, Богун — рече тя бързо, — нямам време да говоря дълго. Видях, че имаш зъб на тоя млад шляхтич и търсиш да се заядеш с него.
— Майко! — отговори казакът и целуна ръка на старата. — Светът е широк, неговият път е един, моят — друг. Нито съм го чул, нито съм го видял, но нека да не ми се навежда към младата княгиня, иначе ще го светна със сабята.
— Хей, ти си луд, луд си! Къде ти е умът, казако? Какво става с тебе? Искаш да погубиш и нас, и себе си ли? Той е войник на Вишньовецки и поручик, човек с тежест, ето бил е пратеник на княза при хана. Знаеш ли какво ще стане, ако падне косъм от главата му в нашата къща? Воеводата ще обърне погледа си към Розлоги, ще отмъсти за него, нас ще ни прогони, където ни видят очите, а Елена ще вземе в Лубни. И тогава какво? И с него ли ще се заядеш? Ще нападнеш Лубни ли? Опитай се, ако искаш да намажеш кола, казако загубен… Навежда ли се шляхтичът към момичето, не се ли навежда — ще си отиде, както е дошъл, и толкоз. А ти се владей, пък ако не искаш, върви си, откъдето си дошъл, да не ни докараш беля на главата.
Казакът хапеше мустак, сумтеше, но разбра, че княгинята е права.
— Те утре ще си заминат, майко — каза той, — а аз ще се владея, само че нека черновеждата не излиза при тях.
— Ти какво? Да помислят, че я държа затворена ли? Ще излезе, защото аз искам така! Ти не командвай тук, в къщата ми не си ти господарят.
— Не се сърдете, княгиньо. Щом не може другояче, ще стана сладък като турска баклава. Няма да скръцна със зъби, няма да посегна към сабята дори да ми кипи отвътре, дори душата ми да стене. Нека бъде вашата воля.
— Ето така те искам, соколе. Вземи теорбана69, засвири, запей, тогава и на душата ти ще олекне. А сега ела при гостите.
Върнаха се в гостната стая, в която князете, като не знаеха как да забавляват гостите, продължаваха да ги канят да се чувстват като у дома си и им се кланяха до пояс. Пан Скшетуски веднага погледна остро и гордо Богун в очите, но не намери в тях нито заяждане, нито предизвикателство. Лицето на младия главатар сияеше от любезна веселост, която беше толкова добре симулирана, че можеше да излъже и най-опитното око. Поручикът го разглеждаше внимателно, защото в тъмнината преди това не бе могъл да различи чертите му. Сега видя строен като топола левент, с мургаво лице, с буйни черни мустаци, увиснали надолу. Веселостта на това лице пробиваше през украинската замисленост като слънце пред мъгла. Хайдушкият главатар имаше високо чело, а върху него се изсипваше черна коса във форма на бретон, вчесан косъмче по косъмче и равно подрязан над гъстите вежди. Орловият нос, издутите ноздри и белите зъби, които блясваха при всяка усмивка, придаваха на това лице малко хищен израз, но изобщо беше тип на украинска, буйна, колоритна и предизвикателна хубост. Изумително великолепното облекло също така отличаваше степния молоец от облечените с кожуси князе. Богун носеше жупан70 от сребърно ламе и червен контуш — в червено се обличаха всички переяславски казаци. На бедрата му беше препасан пояс от креп, от който висеше разкошна сабя на копринен портупей; но и сабята, и дрехите бледнееха пред прекрасния турски кинжал, затъкнат в пояса, чиято дръжка беше така обсипана със скъпоценни камъни, та чак искри се сипеха от нея. Така нагизден всеки вероятно би го взел по-скоро за някакво господарско синче, отколкото за казак, особено защото свободното му държание и господарски маниери не говореха за нисък произход. Богун се приближи до пан Лонгинус и изслуша историята за прадядо му Стовейко — как отсякъл главите на тримата кръстоносци, а после се обърна към поручика и сякаш нищо не се бе случило помежду им, попита съвсем свободно:
— Чувам, че ваша милост се връщаш от Крим?
— От Крим — отвърна сухо поручикът.
— И аз съм бил там и при все че не съм стигал до Бахчисарай, мисля, че и там ще бъда, ако се сбъднат благоприятните вести.
— За какви вести говориш, ваша милост?
— Чува се, че милостивият крал ще започне война с турчина и тогава князът воевода ще навлезе в Крим с огън и меч. От тия вести безкрайна радост е обхванала цяла Украйна и Низ, защото ако с такъв вожд не повилнеем в Бахчисарай, с никого другиго няма да стане това.
70
Старинна дълга дреха у поляците, подобна на рокля, върху която се е обличал контушът, също дълга дреха, но с цепнат ръкав. — Б.пр.