— С какво право? — попита атаманът и вдигна гордо глава.
— Защото си бунтовник, враг на Жечпосполита, и си дошъл тук да шпионираш.
— А ваша милост кой си?
— О, аз не се представям пред тебе, но ти няма да ми се измъкнеш!
— Ще видим! — каза Богун. — И аз нямаше да се представям пред ваша милост, ако като войник ме бе извикал на дуел, но щом ме заплашваш с арест, ще ти се представя. Това е писмо от запорожкия хетман до престолонаследника Кажимеж. Понеже не намерих принца в Непоренча, за да му го предам, отивам при него в Заборов. Е, как, ще ме арестуваш ли сега?
След тия думи Богун погледна гордо и подигравателно Володийовски, а пан Михал се оплете като ловно куче, което усеща, че дивечът му се изплъзва, и понеже не знаеше как да постъпи, обърна въпросителен поглед към Заглоба. Настана тежък миг на мълчание.
— Няма що — каза Заглоба, — щом си пратеник, не можем да те арестуваме, но не се перчи със сабя пред тоя кавалер, защото веднъж така бягаше от него, та чак земята се тресеше.
Лицето на Богун се покри с пурпур, понеже в тоя миг позна Володийовски. Едновременно срам и наранена гордост закипяха в гърдите на безстрашния бунтовник. Това припомняне на бягството му го пареше като огън. Това беше единственото неизмито петно върху молойската му слава, която обичаше повече от живота си и от всичко.
А неумолимият Заглоба продължаваше хладнокръвно:
— Малко остана и шалварите си да загубиш, та тоя кавалер чак те съжали и ти подари живота. Тю, ваша милост молойче, лицето ти е женско, ама и сърцето ти е женско. Беше смел срещу старата княгиня и невръстния княз, но пред рицаря си плюеш на петите! Само за това те бива — писма да носиш и момичета да отвличаш, а не да ходиш на война. Кълна се в Бога, че сам видях как ти се вееха шалварите. Тюх, тюх! Ето и сега приказваш за сабя, защото носиш писмо. Как можем да се бием с тебе, когато се прикриваш с това писмо? Хвърляш ни пепел в очите, пепел в очите, ваша милост молойче!… Хмел е добър войник, Кривонос е добър, но между казаците има и много поплювковци.
Богун изведнъж пристъпи към пан Заглоба, а пан Заглоба също така бързо се скри зад пан Володийовски, така че двамата рицари се изправиха един срещу друг.
— Не от страх бягах, ваша милост, а за да спася хората си! — каза Богун.
— Не зная по каква причина си бягал, но зная, че бягаше — каза пан Володийовски.
— Винаги съм готов да се бия с ваша милост, дори сега тук.
— На дуел ли ме викаш? — попита Володийовски, като присви очи.
— Ти ми отне молойската слава, ти ме опозори! Сега ми трябва твоята кръв.
— Добре тогава — каза Володийовски.
— Volenti non fit iniuria313 — добави Заглоба. — Но кой ще предаде писмото на престолонаследника?
— Не се грижете за това, то е моя работа.
— Бийте се тогава, щом не може другояче — каза Заглоба. — Но ако имаш щастие при тоя кавалер, ваша милост бунтовнико, помни, че след него аз ще се бия. А сега, пане Михал, ела малко навън, имам да ти кажа нещо бързо.
Двамата приятели излязоха и повикаха Кушел, който още стоеше под прозореца на стаята. След това Заглоба каза:
— Ваша милост панове, положението ни е лошо. Той наистина има писмо до престолонаследника — ако го убием, чака ни затвор. Имайте предвид, че каптурът „propter securitatem loci“ съди в обсег две мили от изборното поле — а Богун е все пак квазипратеник. Тежък въпрос. После сигурно ще трябва да се скрием някъде или може би князът ще ни запази — иначе може да стане лошо. От друга страна, да го пуснем на свобода — още по-лошо. Това е единственият начин да освободим нашата клетница. Махне ли се той от тоя свят, по-лесно ще я намерим. Изглежда, че Бог сам иска да помогне на нея и на Скшетуски — ето това е! Да обмислим, ваша милост панове.
— Ами ти, ваша милост, няма ли да измислиш някоя дяволия? — попита Кушел.
— Та нали аз нагласих работата така, че той сам да ни повика на дуел. Но трябват свидетели, чужди хора. Моята мисъл е да почакаме Харламп. Аз поемам грижата той да отстъпи първото място на Богун и при нужда ще свидетелства, че сме били предизвикани и принудени да се защитаваме. Трябва също така да узнаем от Богун със сигурност къде е скрил момичето. Ако ще мре, за какво му е тя — и може би ще каже, като го закълнем. А ако не каже — пак е по-добре да не остане жив. Трябва да правим всичко прозорливо и умно. Главата ми ще се пръсне, ваша милост панове.
— Кой ще се бие с него? — попита Кушел.
— Пан Михал пръв, аз втори — рече Заглоба.