— По заповед на ваше княжеско височество ще замина, стига Хмелницки да пожелае да се бие — отговори Володийовски.
На това князът каза:
— Ние се шегуваме, а светът загива! Но вие, ваша милост панове, наистина трябва да заминете за Замошч. Имам сведения от казашкия стан, че щом бъде обявен изборът на престолонаследника Кажимеж, Хмелницки ще вдигне обсадата и ще се оттегли чак в Рус, което щял да направи от истинска или престорена симпатия към негово величество краля или пък защото при Замошч вероятно не е уверен в силата си. Затова трябва да отидете там, да разкажете на Скшетуски какво се е случило, та да тръгне да търси княгинята. Кажете му да избере от моите хоронгви при валецкия староста толкова войници, колкото ще му бъдат потребни за тая експедиция. Впрочем аз ще му пратя по вас разрешение и ще дам писмо, тъй като неговото щастие ми е легнало на сърцето.
— Ваше княжеско височество си баща на всички ни — каза Володийовски, — затова през целия си живот искаме да ти служим вярно.
— Не зная дали в скоро време няма да гладувате на служба при мене — каза князът, — ако всичките ми имоти отвъд Днепър пропаднат, но докато ги имам, което е мое, то е и ваше.
— О! — възкликна пан Михал. — Нашите сиромашки имоти винаги ще бъдат на разположение на ваше княжеско височество.
— И моите заедно с другите! — добави Заглоба.
— Това още не е необходимо — отвърна князът ласкаво. — А и се надявам, че ако загубя всичко, Жечпосполита поне за децата ми ще помисли.
Като казваше това, князът навярно виждаше бъдещето. Защото двайсетина години по-късно Жечпосполита даде на единствения му син най-доброто, което имаше — кралската корона, но сега материалното положение на Йереми наистина беше разклатено.
— Ето че се отървахме! — каза Заглоба, когато двамата с Володийовски излязоха от княза. — Пане Михал, можеш да бъдеш сигурен в повишението си. Я ми покажи пръстена. За Бога, той струва стотина жълтици, защото камъкът е много хубав. Попитай утре на пазара някой арменец. За толкова пари човек може да насити душата си и с ядене, и с пиене, и с други делиции317. Ти какво си мислиш, пане Михал? Това е войнишкият девиз: „Днес живея, утре тлея“, а смисълът е, че не заслужава човек да мисли за утре. Кратък е човешкият живот, пане Михал, кратък! Най-важното е, че отсега нататък ще бъдеш в сърцето на княза. Той би дал десет пъти по толкова, за да поднесе Богун в дар на Скшетуски, а ти стори това. Можеш да очакваш големи милости, вярвай ми. Малко ли села е дал князът на рицари за доживотно ползване или напълно им ги е подарил? Какво е един пръстен! Навярно и ти ще получиш такъв имот, току-виж князът те оженил за някоя своя роднина.
Пан Михал чак подскочи.
— Откъде, ваша милост, знаеш, че…
— Че какво?
— Исках да кажа, как ти хрумна, ваша милост? Как може да стане такова нещо?
— А нима не се случва? Нима не си шляхтич? Нима всички шляхтичи не са равни помежду си? Малко ли далечни сродници и сроднички има всеки магнат, които сроднички по-късно жени за свои по-знатни дворяни. Струва ми се, че и Суфчински от Сенча също води някаква далечна сродница на Вишньовецки. Всички сме братя, пане Михал, всички сме братя, при все че едни служим на други, защото всички произхождаме от Яфет318, а цялата разлика е в богатствата и сановете, които всеки може да постигне. Разправят, че другаде съществували много по-големи различия сред шляхтата, то пък една шляхта! Разбирам различия между кучетата — има гончета, птичари, хрътки, но при шляхтата не може да бъде така, иначе щяхме да бъдем кучешки синове, а не шляхта — и не дай Боже такъв позор за едно така прекрасно съсловие.
— Право казваш, ваша милост — рече Володийовски, — но все пак Вишньовецки са почти кралски род.
— А ти, пане Михал, нима не можеш да бъдеш избран за крал? Ако се заинатя, ще гласувам именно за тебе, както пан Зигмунд Скаршевски, който се кълне, че ще гласува за себе си, стига само да не се заиграе на комар. Слава Богу, всичко у нас е in liberis suffragiis — и ни пречи не произходът, а нашата бедност.
— Именно! — въздъхна пан Михал.
— Какво да се прави! Ограбиха ни до шушка и така ще си загинем, ако Жечпосполита не ни измисли някакви доходи — мърцина ще загинем! Какво чудно тогава, че човек, макар и въздържател по природа, обича да си пийне при такива грижи? Я, пане Михал, да отидем да си пийнем по чашка нещо слабичко, то може би ще ни поутеши малко.
318
Един от синовете на библейския Ной, според старото предание — родоначалник на европейската раса. — Б.пр.