— Да се връщаме — повтори като ехо пан Бжозовски, киевски кастелан. — Щом не може да има мир, нека бъде война.
Кишел повдигна клепачи и впи стъклен поглед в кастелана.
— Жълти води, Корсун, Пилавци! — каза той глухо.
И млъкна, а след него млъкнаха всички — само пан Кулчински, киевски ковчежник, започна високо да чете молитва, а пан ловчи324 Кшетовски се хвана с две ръце за главата и заповтаря:
— Какви времена! Какви времена! Боже, смили се над нас!
В тоя миг вратата се отвори и Бришовски, капитан на драгуните на познанския епископ, командир на конвоя, влезе в стаята.
— Ясновелможни воеводо — рече той, — някакъв казак желае да се види с комисарите.
— Добре — отговори Кишел, — а тълпата разотиде ли се вече?
— Разотиде се. Заявиха, че утре пак ще дойдат.
— Много ли напираха?
— Страхотно, но казаците на Донец убиха петнайсетина от тях. Заканваха се, че утре ще ни изгорят.
— Добре, нека влезе казакът.
След минутка вратата се отвори и някаква висока чернобрада фигура се изправи на прага.
— Кой си ти? — попита Кишел.
— Ян Скшетуски, хусарски поручик на княза руски воевода.
Кастелан Бжозовски, пан Кулчински и ловчи Кшетовски скочиха от пейките. През последната година всички те бяха воювали заедно с княза при Махновка и Константинов и познаваха отлично пан Ян. Кшетовски му беше и роднина по сватовство.
— Вярно! Вярно! Това е пан Скшетуски! — повтаряха те.
— Какво правиш тук и как стигна до нас? — попита Кшетовски, като го прегръщаше.
— Преоблечен като селянин, както виждате — каза Скшетуски.
— Ваша милост воеводо — извика кастелан Бжозовски, — ами че това е най-изтъкнатият рицар от хоронгвите на руския воевода, славен в цялата войска.
— Приветствам го от сърце — каза Кишел — и виждам, че трябва да е много смел кавалер, щом се е промъкнал до нас.
После се обърна към Скшетуски:
— Какво искаш от нас?
— Да ми позволите, ваша милост панове, да вървя с вас.
— Отиваш на вълка в устата, но щом е такова желанието на ваша милост, ние не можем да възразим.
Скшетуски се поклони мълчаливо. Кишел го гледаше учуден.
Суровото лице на младия рицар му направи впечатление със своята сериозност и измъчен израз.
— Кажи ми, ваша милост — рече брацлавският воевода, — какви причини те тикат към оня пъкъл, в който никой не отива доброволно?
— Нещастието, ясновелможни воеводо.
— Не трябваше да питам — каза Кишел. — Навярно си загубил някой близък и отиваш там да го търсиш?
— Тъй вярно.
— Отдавна ли се случи това?
— Миналата пролет.
— Как така?… И ваша милост едва сега си тръгнал да търсиш? Ами че това е близо година! Какво си правил досега, ваша милост?
— Воювах под командването на руския воевода.
— Нима, ваша милост, тоя толкова сърдечен господар не е искал да ти даде пермисия?
— Аз самият не исках.
Кишел отново изгледа младия рицар, после настана мълчание, което бе прекъснато от киевския кастелан:
— Всички, които служихме с княза, знаем нещастията на тоя кавалер и не една солена капка се отрони от очите ни за тях. Това, че той предпочете, докато трае войната, да служи на отечеството, вместо да се грижи за своето добро, е още по-похвално от негова страна. То е рядък пример в днешните времена на поквара.
— Ако се окаже, че моята дума значи нещо пред Хмелницки, повярвай ми, ваша милост, че няма да я поскъпя за вашата работа — каза Кишел.
Скшетуски отново се поклони.
— Сега иди да си починеш — продължи воеводата ласкаво, — сигурно си много уморен, както и всички ние, които нямаме нито миг спокойствие.
— Аз ще го взема в моята квартира, той ми е роднина — каза ловчи Кшетовски.
— И ние всички ще идем да си легнем, кой знае дали ще спим утре вечер! — добави Бжозовски.
— Може би вечен сън — завърши воеводата.
След тия думи той тръгна към стаята си, а пред вратата вече го чакаше слугата му; след него се разотидоха и другите. Ловчи Кшетовски поведе Скшетуски към квартирата си, която се намираше през няколко къщи. Слуга с фенерче вървеше пред тях.
— Колко тъмна нощ, а виелицата се засилва — каза Кшетовски. Ей, пане Ян, да знаеш какво преживяхме преди малко! Мислех, че Страшният съд иде. Тълпата насмалко да ни пререже гърлата. Ръцете на Бришовски премаляваха от умора. Бяхме почнали вече да се сбогуваме.
324
Дворцов чиновник, който упражнява надзор върху дивеча и организира дворцовия лов. — Б.пр.