Володийовски му се караше за това и казваше, че не е прилично за един шляхтич да фамилиарничи с хора от нисък произход, защото така уронва престижа на цялото съсловие, но Заглоба отговаряше, че виновни за това са законите, които позволяват на еснафите и бакалите да богатеят и да достигнат до такава заможност, каквато би трябвало да има само сред шляхтичите; и той предсказваше, че от тези големи привилегии за простите хора не може да излезе нищо добро, но пак си правеше своето. И човек мъчно можеше да го съди за това през тия мрачни зимни дни, при несигурността, досадата и очакването.
Постепенно обаче хоронгвите на княза започнаха да се прибират в Збараж и по това подразбираха, че напролет ще има война. Но засега настроението се пооживи. Заедно с другите с хусарската хоронгва на Скшетуски пристигна и пан Подбипента. Той донесе вестта, че князът е в немилост пред двореца, съобщи също за смъртта на пан Януш Тишкевич, киевския воевода, след когото — по всеобщо мнение — воеводството щяло да бъде заето от Кишел, и най-сетне за тежката болест, която сполетяла в Краков коронния стражник пан Лашч. Колкото до войната, пан Подбипента чул от самия княз, че тя можела да избухне само в краен случай, понеже комисарите вече заминали с указание да направят всички възможни отстъпки на казаците. Тия вести от пан Подбипента бяха посрещнати с ярост от рицарите на Вишньовецки, а пан Заглоба предложи да се връчи протест в замъка и да се образува политическа лига, защото, както казваше, не искал неговият труд при Константинов да отиде нахалост.
При такива новини и несигурност изтече целият февруари и наближаваше средата на март, а от Скшетуски все още нямаше вест.
Володийовски започна още повече да настоява за тръгване.
— Вече ще трябва да търсим не княгинята, а Скшетуски — казваше той.
Но се оказа, че пан Заглоба е имал право, като е отлагал от ден на ден тръгването, защото в края на март пристигна казакът Захар с писмо, адресирано до Володийовски, от Киев. Пан Михал веднага повика Заглоба, а когато се затвориха с пратеника в отделна стая, строши печата и прочете следното:
„Край Днестър чак до Ягорлик не открих никакви следи. Като сметнах, че трябва да е скрита в Киев, присъединих се към комисарите, с които отидох в Переяслав. Там неочаквано получих консенс338 от Хмелницки, стигнах до Киев и търся навсякъде, в което ми помага сам митрополитът. Тук има много наши хора, скрити из домовете на гражданите и по манастирите, но от страх пред тълпата се спотайват, поради което е мъчно да се търси. Бог ме водеше и не само ме запази, но вдъхна и на Хмелницки добро чувство към мене, ето защо се надявам, че и по-нататък ще ми помогне и ще се смили над мене. Свещеник Муховецки, моля за тържествена литургия, на която се молете за мене. Скшетуски.“
— Слава на вековечния Бог! — възкликна Володийовски.
— Има и postscriptum339 — каза Заглоба, като надничаше през рамото на пан Михал.
— Вярно! — каза малкият рицар и продължи да чете:
— „Приносителят на това писмо, есаул от миргородския курен, се грижеше за мене, когато бях пленник в Сечта, и сега ми помагаше в Киев и с риск за живота си се нае да донесе това писмо. Погрижи се, Михал, да не му липсва нищо.“
— Ето един почтен казак, поне един! — каза Заглоба и подаде ръка на Захар.
Старият я стисна без раболепие.
— Можеш да бъдеш сигурен в наградата си! — подхвърли малкият рицар.
— Той е сокол — отвърна казакът, — аз го обичам, не за пари съм дошъл тук.
— Виждам, че не ти липсва фантазия, с каквато не един шляхтич би се гордял — каза Заглоба. — Не само зверове има между вас, не само зверове! Но да оставим това! Значи пан Скшетуски е в Киев?
— Тъй вярно.
— А в безопасност ли е, защото чувам, че там тълпите вилнеят?
— Той живее у полковник Донец. Нищо няма да му сторят, нашият бащица Хмелницки заповяда на Донец да го пази като очите си, иначе ще отговаря със своя живот.
— Истински чудеса стават… От къде на къде у Хмелницки такива чувства към Скшетуски?
— Той го обича отдавна.
— А говорил ли ти е пан Скшетуски какво търси в Киев?
— Как да не ми е говорил, когато знае, че съм му приятел. Аз търсех и заедно с него, и отделно, затова трябваше да зная какво търся.
— Но досега не сте я намерили?