— Той е голям воин — каза Зачвилиховски — и ми е жално, че въстава срещу отечеството наред с другите. Заедно сме се били при Хотим — тогава бе още младок, но вече се виждаше, че от него ще израсне необикновен човек.
— Но той е от Задднеприето и води задднепърчани — каза Скшетуски, — как така, татко, сега иде от юг, откъм Каменец?
— Изглежда, че Хмелницки нарочно му е определил там място за зимуване — каза Зачвилиховски, — понеже Тухай бей остана край Днепър, а тоя мурза още от едно време страшно има зъб на Бурлай. Никой не е тупал така татарите, както Бурлай.
— А сега ще бъде техен съюзник!
— Така е! — каза Зачвилиховски. — Такива времена дочакахме! Но тук Хмелницки ще следи да не се изядат двамата.
— А кога очаквате Хмелницки? — попита Володийовски.
— Всеки ден, но всъщност кой може да знае. Военачалниците би трябвало да изпращат разезд подир разезд, но не правят това. Едва успях да измоля да пратят Кушел на юг, а пановете Пигловски към Чолгански камък. Самият аз също исках да отида, но тук непрекъснато има съвещания и съвещания… Ще изпратят още и пан коронния писар с петнайсетина хоронгви. Само дано побързат, за да не стане късно. Дай Боже нашият княз да дойде час по-скоро, иначе ни чака такъв позор, какъвто при Пилавци.
— Видях тия войници, когато минахме през площада — каза Заглоба, — и мисля, че между тях има повече мухльовци, отколкото добри бойци. Сергиджии трябва да станат, не съюзници на нас, които обичаме славата и я ценим повече от здравето си.
— Какво приказваш, ваша милост! — избухна старецът. — Аз не отричам храбростта на ваша милост, при все че по-рано имах друго мнение, но и всички рицари тук са най-добрите войници, с каквито някога е разполагала Жечпосполита. Глава само трябва, вожд! Каменецкият пан е добър боец, но никакъв вожд. Пан Фирлей е стар, а колкото до подчашия, той си спечели „хубаво“ реноме при Пилавци заедно с княз Доминик. Какво чудно, че не искат да ги слушат? Войникът с готовност ще пролее кръвта си, когато е сигурен, че няма да го погубят без нужда. Ето и сега! Вместо да мислят за обсадата, те се препират кой къде да застане.
— Но дали има достатъчно вивенди?347 — попита неспокойно Заглоба.
— Не толкова, колкото е необходимо, но с фуража е още по-лошо. Ако обсадата продължи един месец, навярно вместо зоб ще трябва да даваме камъни на конете.
— Има още време да се мисли за това — каза Володийовски.
— Иди им го кажи, ваша милост. Дай Боже князът да се върне, repeto348!
— Не само ти, ваша милост, въздишаш за него — прекъсна го пан Лонгинус.
— Зная — отговори старецът. — Погледнете, ваша милост панове, към плаца. Всички седят по валовете и гледат с копнеж към Стари Збараж, а други се качват чак на градската кула и само някой да викне: „Иде!“ — от радост всички ще полудеят. Зажаднелият елен не desiderat aquas349 така, както ние жадуваме за него. Дано само успее да пристигне преди Хмелницки, защото мисля вече, че трябва да са му се случили някакви impedimenta.
— Ние също по цели дни се молим за неговото пристигане — обади се един от бернардинците.
Молитвите и желанията на всички рицари щяха скоро да бъдат удовлетворени, при все че следният ден донесе още по-големи страхове и изпълни душите със зловещи предчувствия. В четвъртък, осми юли, страхотна буря се разрази над града и над току-що направените валове около стана. Дъждът валеше като из ведро. Част от земните работи бяха отвлечени от водата. Гнезна и двете езера излязоха от бреговете си.
Вечерта гръм удари в пехотната хоронгва на белския кастелан Фирлей, уби няколко души, а знамето натроши на дребни късчета. Това бе сметнато за лош omen — за видим знак на Божия гняв, толкова повече, че пан Фирлей беше калвинист. Заглоба предложи да се изпрати делегация при него с искане и молба да се върне в католическата вяра — „защото не може да получи Божието благословение войска, чийто вожд живее в непристойни заблуди, противни на небето“. Мнозина споделяха това мнение и самоличният авторитет на кастелана и хетманският му жезъл спряха изпращането на делегация. Но духът падна още повече. А бурята продължаваше да вилнее. Валовете, макар и подсилени с камъни, с върбов плет и с огради от заострени колове, така се размекнаха, че оръдията започнаха да затъват. Трябваше да подлагат дъски под гранатометите, мортирите и дори под старите топове. В дълбоките ровове около валовете шумеше вода колкото човешки ръст. Нощта не донесе спокойствие. Вихърът гонеше откъм изток все нови и нови грамадни кълба облаци, които се трупаха и премятаха по небето със страхотен трясък и изхвърляха над Збараж целия си запас от дъжд, мълнии, светкавици… Само слугите бяха останали в шатрите на стана, а офицерите, по-високите чинове, дори военачалниците, с изключение на каменецкия кастелан, се скриха в града. Ако Хмелницки беше дошъл заедно с тая буря, щеше да вземе стана без никаква съпротива.