— Мохамед Росуллах!357
Внезапно на разпенен кон долетя Субагази задъхан, изпоцапан с кръв. Той скочи от седлото, приближи се бързо и започна да прави поклони в очакване да бъде попитан.
— Говори! — рече ханът с уста, пълна с фурми.
Думите пареха като пламък устните на Субагази, но той не смееше да заговори без приетите титли, затова започна по следния начин, като непрекъснато се кланяше:
— Най-могъщи хане на всички орди, внук на Мохамеда, независими монарше, мъдри господарю, господарю честити, господарю на желаното дърво от Изтока до Запада, господарю на цъфналото дърво…
Тук ханът махна с ръка и го пресече. Като виждаше по лицето на Субагази кръв, а в очите болка, жал и отчаяние, изплю в ръка недоядените фурми, после ги даде на един от моллите, който ги прие с израз на необикновена почит и веднага започна да ги яде, а сам ханът рече:
— Говори бързо, Субагази, и умно: взет ли е вече станът на неверниците?
— Бог не даде!
— Ляхите?
— Победиха.
— Хмелницки?
— Бит.
— Тухай бей?
— Ранен.
— Един е Аллах! — рече ханът. — Колко верни отидоха в рая?
Субагази вдигна очи нагоре и посочи с кървава ръка към звездното небе.
— Колкото са тия светлини в нозете на Аллаха — отговори той тържествено.
Тлъстото лице на хана почервеня, гняв стисна гърдите му.
— Къде е онова куче, което ми обещаваше днес да спим в замъка? — попита той. — Къде е тази отровна змия, която Аллах ще смаже с моя крак? Нека се яви пред мене и даде сметка за гадните си обещания.
Няколко мурзи веднага тръгнаха за Хмелницки, а ханът се успокояваше постепенно и накрая каза:
— Един е Аллах!
След това се обърна.
— Субагази! — рече той. — По лицето ти има кръв.
— Това е кръв на неверници — отвърна боецът.
— Разказвай как я проля и зарадвай ушите ни с храбростта на верните.
Субагази започна да разказва обширно за цялата битка, като възхваляваше храбростта на Тухай бей, Галга и Нурадин; не премълча и за Хмелницки, напротив — възхваляваше го наравно с другите и за причина на поражението сочеше само волята Божия и яростта на неверниците. Една подробност в разказа му направи впечатление на хана, а именно, че в началото на битката ляхите изобщо не стреляли срещу татарите и че конницата на княза ги атакувала едва когато те и препречили пътя.
— Аллах!… Те не са искали война с мене — каза ханът, — но сега е вече късно…
И така беше наистина. В началото на битката княз Йереми беше забранил да стрелят срещу татарите, защото желаеше да внуши на войниците си убеждението, че преговорите с хана са вече започнати и че ордите само наглед стоят на страната на бунтовниците. Едва по-късно по силата на обстоятелствата се стигна до сблъскване и с татарите.
Ханът кимаше с глава и размишляваше в тоя момент дали не е по-добре да обърне оръжието си срещу Хмелницки, когато внезапно самият хетман застана пред него. Хмелницки беше вече спокоен и се приближи с вдигната глава, като гледаше хана смело в очите; по лицето му се четеше хитрост и мъжество.
— Приближи се, изменнико — рече ханът.
— Приближава се казашкият хетман и не изменник, а верен съюзник, на когото ти обеща помощ не само в щастие — отговори Хмелницки.
— Иди да нощуваш в замъка! Иди и извлечи ляхите за косите от окопа, както ми обещаваше!
— Велики хане на всички орди! — отговори със силен глас Хмелницки. — Ти си могъщ и наред със султана най-могъщият на земята! Ти си мъдър и силен, но можеш ли да пуснеш от лъка си стрела, която да стигне чак до звездите, или да измериш дълбочината на морето?
Ханът го погледна учуден.
— Не можеш — говореше все по-високо Хмелницки. — Така и аз не можах да преценя цялата надменност и дързост на Ярема! Нима можех да помисля, че той няма да се уплаши от тебе, че няма да се смири пред твоя вид, че няма да удари чело пред тебе, а ще вдигне дръзка ръка срещу самия тебе, ще пролее кръвта на твои бойци и ще се гаври с тебе, могъщ монарх, като с последния от твоите мурзи? Ако аз бях посмял да помисля такова нещо, щях да оскърбя тебе, когото почитам и обичам.
— Аллах! — каза ханът още по-учуден.
— Но ще ти кажа още — продължи Хмелницки с все по-голяма самоувереност в гласа и държанието, — ти си велик и могъщ, от Изток чак до Запад народи и монарси бият чело пред тебе и те наричат лъв. Само Ярема не пада по лице пред твоята брада, и ако ти не го унищожиш, ако не му превиеш врата и не стъпиш на гърба му, за да се качиш на коня си, твоята мощ, твоята слава няма да струват нищо, защото ще кажат, че един ляхски княз е унижил кримския цар и не е бил наказан — че той е по-голям, че е по-могъщ от тебе…