— Та мигар съм се хвалил с такова нещо, пане Михал?… Нека това си остане в забрава — аз и днес имам с какво да се хваля, защо да припомняме стари работи!… От тая бира страшно ми куркат червата, а колкото повече сирене има в нея, толкова повече ми куркат. Предпочитам винена супа — при все че благодаря на Бога и за това, което има, скоро може и него да няма. Свещеник Жабковски ми казваше, че с вивендите сме били зле, а той много се тревожи от това, понеже коремът му е като бъчва. Той е великолепен бернардинец! Страшно го обикнах. В негово лице ще видиш повече войник, отколкото монах. Фрасне ли някого в муцуната, веднага поръчвай ковчега.
— Но не съм ви разправил, ваша милост панове, как добре се държал тая нощ свещеник Яскулски — рече малкият рицар. — Той се настанил в една бойница във високата кула от дясната страна на замъка и гледал боя. А трябва да знаете, че той стреля отлично с пушка. И тогава казва на Жабковски: „Няма да стрелям по казаците, все пак са християни, ако и да обиждат Бога. Но срещу татарите, казва, няма да удържа!“ Че като почнал да гърми, казват, че цял куп застрелял през време на сражението.
— Де да беше цялото духовенство такова! — въздъхна Заглоба. — Но нашият Муховецки само вдига ръце към небето и плаче, че толкова християнска кръв се проливала.
— Стига, ваша милост — каза Скшетуски сериозно. — Свещеник Муховецки е светец и най-добро доказателство за това е, че макар да не е по-старши от ония двамата, те свеждат глава пред неговите добродетели.
— И аз не само че не отричам неговата святост — отвърна Заглоба, — но мисля, че той би успял и самия хан да обърне в християнската вяра. О, ваша милост панове, сега там негово ханско величество трябва така да е сърдит, та въшките по него да се премятат от страх! Ако работата дойде до преговори с него, и аз ще отида с комисарите. Ние се познаваме с хана и той някога много ме обичаше. Може да си припомни за мене.
— Навярно ще изберат Яницки да води преговори, защото той говори татарски така добре, както полски — каза Скшетуски.
— И аз също, а с мурзите се познаваме като крастави магарета. Дъщерите си в Крим искаха да ми дават, за да дочакат хубави потомци, а понеже бях млад и договори не бях сключвал със своята девственост, както негова милост Подбипента от Миши черва, доста номера им погодих там.
— Противно е да се слуша! — рече пан Лонгинус и наведе очи.
— А ти, ваша милост, като дресиран скорец все едно и също повтаряш. Вижда се, че литовците още не са научили човешкия език.
По-нататъшният разговор бе прекъснат от глъчка, която се чуваше вън от шатъра, и рицарите излязоха да видят какво става. Множество войници стояха на насипа и разглеждаха околността, която през нощта се беше променила значително и още продължаваше да се променя пред очите им. Казаците също не бездействаха след последната атака, правеха насипи и поставяха върху тях толкова дълги и внушителни оръдия, каквито нямаше в полския стан; започнали бяха и напречни зигзагообразни ровове, апроши358; отдалече тия насипи изглеждаха като хиляди грамадни къртичини. Цялата наклонена равнина беше проорана, навсякъде между зеленината се чернееше прясно изкопана пръст — и навсякъде гъмжеше от работещи хора. На най-предните валове се мяркаха и червени шапки на молойци.
Князът стоеше при окопа заедно с красноставския староста и пан Пшемски. По-долу белският кастелан наблюдаваше с далекоглед работата на казаците и казваше на коронния подчаши:
— Неприятелят започва редовна обсада. Виждам, че ще трябва да изоставим отбраната от окопа и да се пренесем в замъка.
Княз Йереми чу тия думи и каза, като се наведе отгоре към кастелана:
— Да ни пази Бог от такова нещо, това значи сами да влезем в капана. Тук ще трябва да живеем или да умрем.
— Това е и моето мнение дори ако трябва всеки ден да убивам по един Бурлай — намеси се пан Заглоба. — От името на цялата войска протестирам срещу мнението на ясновелможния белски кастелан.
— Това не е твоя работа, ваша милост! — каза князът.
— Тихо, ваша милост! — пошепна Володийовски и дръпна шляхтича за ръкава.
— Ще ги смачкаме като къртици в тези прикрития — каза Заглоба. — А аз моля ваше княжеско височество да ми позволи пръв да отида в нападение. Те вече добре ме познават, ще ме познаят още по-добре.
— В нападение?… — каза внезапно князът и смръщи вежди. — Чакай, ваша милост… Сега нощите още от вечерта са тъмни…
Тук той се обърна към красноставския староста, към пан Пшемски и към военачалниците и каза: