Выбрать главу

Но и редиците на рицарите идваха все по-близко, а пан Заглоба летеше със сабя над главата и викаше с нечовешки глас:

— Бий! Убивай!

Ненадейно от окопите се чу гърмеж и гранатата захихика като кукумявка, очерта червена дъга по небето и падна в гъстата навалица; след нея втора, трета, десета. Изглежда, битката започваше отново.

Преди обсадата на Збараж казаците не познаваха тоя вид гранати и най-много се бояха от тях, защото ги смятаха за магия на Ярема. Затова множеството в миг се спря, после се раздели на две, а едновременно се пръснаха и гранатите и вселиха страх, смърт и унищожение.

— Спасявайте се! Спасявайте се! — разнесоха се ужасени гласове. И всичко живо се пръсна, а в това време пан Лонгинус и малкият рицар се вляха в спасителните редове на хусарите.

Заглоба се хвърляше ту на шията на единия, ту на другия и ги целуваше по бузите и очите. Радостта го задавяше, но той я потискаше, за да не се издаде, че има меко сърце, и викаше:

— Ах, затри такива! Не бих казал, че ви обичам, но се страхувах за вас! Да бяха ви пречукали! Толкова ли разбирате от службата, та оставате назад? Заслужавате с коне да ви влачат за краката по плаца. Пръв ще кажа на княза да ви измисли роенат361. Сега да вървим да спим. Хвала Богу и за това! Имаха щастие тия кучета, че избягаха поради гранатите, иначе щях да ги насека като зеле. По-добре да се бия, а не да гледам спокойно как гинат познати. Днес трябва да си пийнем. Хвала Богу и за това! Мислех вече, че утре и на двама ви ще запеем реквием362. Но съжалявам, че не се сблъсках с тях, ръката ме сърби страшно, при все че в скривалищата им дадох да разберат.

Петдесет и девета глава

Все пак трябваше да се правят нови валове и да се обхване станът, за да се неутрализират земните укрепления на казаците и да се улесни отбраната с намалени сили. Но и казаците също не бездействаха. В тъмната нощ във вторник срещу сряда те се приближиха тихо и издигнаха около стана втори вал, много по-висок. Оттам на разсъмване, като извикаха всички в един глас, веднага започнаха да стрелят и стреляха цели четири дни и четири нощи. Двете страни си нанесоха големи щети една на друга, защото в стрелбата се съревноваваха най-добрите им стрелци.

От време на време грамадни маси казаци и селяни се вдигаха в атака, но не стигаха до валовете, а само престрелката ставаше все по-гореща. Неприятелят, който разполагаше с грамадни сили, сменяше бойните части, едни изпращаше на почивка, а други вкарваше в боя. Но в полския стан нямаше резервни войници: едни и същи хора трябваше да стрелят, всеки миг да се хвърлят в отбрана, заплашени от атаките, да погребват убитите, да копаят кладенци и да насипват по-високо валовете, за да имат по-добро прикритие. Спяха или по-скоро дремеха при валовете под огъня и куршумите, които се сипеха толкова гъсто, че всяка сутрин можеха спокойно да се метат от плаца. В продължение на четири дни никой не съблече дрехите си, които гизнеха на дъжда, съхнеха на слънце, сгорещяваха през деня, изстудяваха нощем — в продължение на четири дни никой не сложи топла храна в устата си. Пиеха водка, като сипваха в нея барут, за да бъде по-силна, гризяха сухари и късаха със зъби сухото пушено месо, а всичко това сред дим, гърмежи, свирене на куршуми и грохот на оръдия.

И „се смяташе за нищо, ако те улучат в главата или в страните“. Войникът завързваше с мръсен парцал кървавата си глава и продължаваше да се бие. Чудни бяха тия хора: с изпокъсани куртки и ръждясали брони, със строшени пушки в ръка, с червени от безсъние очи, но вечно бдителни, винаги в настроение, денем и нощем, при дъжд и хубаво време, винаги готови за бой.

Войникът се беше влюбил в своя вожд, в опасностите, в атаките, в раните и смъртта. Някаква героична екзалтация беше обхванала душите; сърцата станаха самонадеяни, умовете „затвърдяха“. Ужасът се превърна в удоволствие. Хоронгвите се надпреварваха в службата, в издръжливостта на глад, безсъние, труд, в храбростта и упоритостта. Стигна се дотам, че беше мъчно да удържат войниците на валовете, защото не се задоволяваха с отбрана, а искаха да се хвърлят срещу неприятеля, както побеснели от глад вълци се хвърлят върху кошара с овце. Във всички полкове цареше някаква дива веселост. Ако някой би споменал за предаване, в миг щеше да бъде разкъсан на парчета. „Тук искаме да умрем!“ — повтаряха всички уста.

Всяка заповед на вожда се изпълняваше със светкавична бързина. Веднъж князът при вечерната си обиколка из валовете чу, че огънят на кралската хоронгва на името на Лешчински отслабва. Тогава той отиде при войниците и попита:

вернуться

361

Наказание (лат.). — Б.пр.

вернуться

362

Заупокойна молитва (лат.). — Б.пр.