— Какво ме интересува Ануша! Върни се ти при нея — non prohibeo92. Но за княгиня Ана престани да мислиш, все едно да искаш да захлупиш феникса с шапка в гнездото му.
— Аз зная, че тя е феникс, и затова сигурно ще умра от мъка.
— Ще си живееш и веднага ще се влюбиш, само дано не е в княгиня Барбара, защото друг воевода ще ти я вземе под носа.
— Нима сърцето е слуга, на когото може да се заповядва? Нима можеш да забраниш на очите да гледат такова чудно същество като княгиня Барбара, чийто образ е способен да развълнува дори дивите хищници?
— Втасахме я, дявол да го вземе! — възкликна пан Скшетуски. — Виждам, че ще се утешиш без моята помощ, но пак ти повтарям: върни се при Ануша, защото от моя страна няма да имаш никакви пречки.
Ануша обаче съвсем не мислеше за Володийовски. Напротив, тя се дразнеше, любопитстваше и се сърдеше на равнодушието на пан Скшетуски, който, като се върна след толкова дълго отсъствие, почти не я погледна. Затова вечер, когато князът с най-първите си офицери и придворни отиваше в салона на княгинята, за да се поразвлече в разговор, Ануша надничаше иззад плещите на господарката си (защото княгинята беше висока, а Ануша — ниска) и пронизваше с черните си очички лицето на поручика, за да си разреши тая загадка. Но очите на Скшетуски, както и мисълта му блуждаеха някъде другаде, а когато погледът му падаше върху момичето, беше толкова замислен и стъклен, сякаш не гледаше тая, на която някога пееше:
„Какво му е станало?“ — питаше се разглезената фаворитка на целия двор и като тупаше с малкото си краче, вземаше решение да проучи това нещо. Наистина тя не беше влюбена в Скшетуски, но свикнала да я ухажват, не можеше да понесе това невнимание към нея и беше готова от яд сама да се влюби в тоя дързък човек.
И един ден, като тичаше с чилета към княгинята, срещна пан Скшетуски, който излизаше от стаята до спалнята на княза. Ануша връхлетя върху него като буря, почти го блъсна с гърдите си, после се отдръпна изведнъж и рече:
— Ах, колко се уплаших! Добър ден, ваша милост!
— Добър ден, панно Ана! Нима съм такъв monstrum93, та чак да те уплаша?
Девойката стоеше с наведени очи, въртеше между пръстите на незаетата си ръка краищата на плитките си, пристъпваше от едно краче на друго и уж смутена, отговаряше с усмивка:
— Ах, не, не е така… съвсем не е така… честна дума! Внезапно тя погледна поручика и веднага отново наведе очи.
— Сърдиш ли ми се, ваша милост?
— Аз? Но нима ти, панно Ана, се интересуваш дали ти се сърдя или не?
— О, съвсем не ме интересува. Само това оставаше! Да не мислиш, ваша милост, че ще плача? Пан Биховец е по-любезен…
— Щом е така, не ми остава нищо друго, освен да отстъпя пред пан Биховец и да се махна от очите ти.
— Та аз да не те държа?
Като каза това, Ануша му препречи пътя.
— От Крим ли се връщаш, ваша милост? — попита тя.
— От Крим.
— А какво докара от Крим, ваша милост?
— Докарах пан Подбипента. Мисля, че вече си го видяла? Много мил и солиден кавалер…
— Разбира се, че е по-мил от ваша милост. А защо е дошъл той тук?
— За да имаш, панно Ана, върху кого да изпиташ силата си. Но съветвам те да държиш здравата, защото аз знам една тайна за тоя кавалер, поради която той е непобедим… и дори ти нищо не можеш да постигнеш с него.
— Защо е непобедим?
— Защото не може да се жени.
— Та какво ме интересува това! Но защо да не може да се жени? Скшетуски се наведе до ухото на девойката, но каза доста високо и натъртено:
— Защото е дал обет за целомъдрие.
— Глупости приказваш, ваша милост! — възкликна бързо Ануша и в същия миг припна като изплашена птица.
Но същата вечер за пръв път погледна внимателно пан Лонгинус. Тоя ден имаше много гости, защото князът даваше прощален пир в чест на пан Бодзински. Нашият литовец, облечен грижливо с бял атлазен жупан и тъмносин кадифен контуш, изглеждаше много представителен, още повече че на бедрото му вместо палаческия сваликачулка висеше лека крива сабя с позлатена ножница.
Очичките на Ануша стреляха по пан Лонгинус до известна степен умишлено, за да ядосат пан Скшетуски. Но поручикът нямаше да забележи това, ако не беше Володийовски, който го побутна с лакът и рече: