Князът вярваше на Зачвилиховски повече, отколкото на самите хетмани, защото знаеше, че никой в цялата Рус не познава като него казаците и техните хитрости. Затова реши да събере колкото може повече войска, а в същото време да проучи истината докрай.
Затова една сутрин заповяда да му извикат пан Биховец, поручика на влашката хоронгва, и му каза:
— Ще заминеш, ваша милост, като посланик в Сечта при пан атамана кошевой и ще му предадеш това писмо с моя господарски печат. Но за да знаеш какво да правиш, ще ти кажа следното: писмото е само претекст, а смисълът на цялото посланичество на ваша милост се състои в това да наблюдаваш какво става там, колко войска са свикали и дали ще свикат още. И по-специално ти поръчвам да спечелиш някои хора и да научиш всичко за Хмелницки — къде е и дали е вярно, че е заминал за Крим, за да моли за помощ татарите. Разбираш ли, ваша милост?
— Все едно, че някой ми го е написал на дланта.
— Ще минеш през Чигирин, по пътя ще спреш да починеш само една нощ. Като стигнеш там, ще отидеш при хоронжи Зачвилиховски, за да ти даде писма до приятелите си, които ще им предадеш тайно. Те ще ти разкажат всичко. От Чигирин ще тръгнеш с платноходка за Кудак, там ще поздравиш от мое име пан Гроджицки и ще му връчиш това писмо. Той ще нареди да те прекарат през праговете и ще ти даде необходимите превозвачи. В Сечта също не се бави, гледай, слушай и се връщай, ако останеш жив, защото това не е лесна експедиция.
— Ти, ваше княжеско височество, си господар на живота ми. Колко души трябва да взема?
— Ще вземеш четирийсет войника. Ще тръгнеш днес на мръкване, а надвечер ще дойдеш още веднъж за инструкции. Важна мисия ти поверявам, ваша милост.
Пан Биховец излезе зарадван; в пруста срещна Скшетуски с няколко офицери от артилерията.
— Е, какво ново? — попитаха го те.
— Днес тръгвам на път.
— Къде, къде?
— За Чигирин и по-нататък.
— Ела тогава с мене — рече Скшетуски.
И като го заведе в квартирата си, започна да го моли да му отстъпи тая мисия.
— Ако си ми приятел — каза той, — искай каквото щеш: турски кон, испански кон — ще ти дам, нищо няма да пожаля, само да мога да замина аз, защото душата ми я тегли нататък! Пари ако искаш, пари ще ти дам, стига да отстъпиш. Слава това няма да ти донесе, защото, ако изобщо ще има война, тя ще започне по-рано, а можеш да загинеш. Зная също, че Ануша ти е мила, както и на други — заминеш ли, ще я подлъже някой.
Тоя аргумент по-добре от другите подейства на пан Биховец, но той все пак упорстваше. Какво ще каже князът, ако той отстъпи? Дали няма да го укорява? Ами че такава мисия е благоволение от страна на княза.
Като чу това, Скшетуски се завтече към княза и веднага поиска от пажа да докладва за него.
След малко пажът се върна и му съобщи, че князът го чака.
Сърцето на поручика биеше като чук от страх, че ще чуе едно кратко „не“, след което не му оставаше нищо друго, освен да зареже всичко.
— Какво имаш да ми кажеш? — каза князът, когато видя поручика. Скшетуски се наведе до нозете му.
— Ваше височество княже, дойдох да моля най-покорно да бъде поверена на мене тая мисия в Сечта. Биховец може би ще отстъпи, защото ми е приятел, а аз държа толкова на нея, колкото на живота си — само че Биховец се страхува дали ваше княжеско височество няма да бъдеш недоволен от това.
— За Бога! — каза князът. — Та аз не бих пратил никого другиго освен теб, но мислех, че няма да тръгнеш с готовност, след като неотдавна извърши толкова дълго пътуване.
— Ваше княжеско височество, аз съм готов винаги libenter101 да пътувам в тая посока, дори ако всеки ден ме изпращаш.
Князът го изгледа продължително с черните си очи и след малко попита:
— Какво те влече натам?
Поручикът стоеше смутен като виновник, който не може да понесе изпитателния поглед.
— Виждам вече, че трябва да кажа истината — рече той, — защото пред разума на ваше княжеско височество никакви arcana102 не могат да останат скрити, едно само не зная: дали ще намеря благоволение в ушите на ваше княжеско височество.
И той започна да разказва как се е срещнал с дъщерята на княз Васил, как се е влюбил в нея и как би желал сега да я посети, а на връщане от Сечта да я доведе в Лубни, за да я запази от татарската буря и натрапничеството на Богун. Замълча само за машинациите на старата княгиня, защото по това бе обвързан с честна дума. Но така започна да моли княза да повери на него възложената на Биховец мисия, че князът рече: