— Помня…
— А когато в Лубни от копнеж ходех покрай Солоница, виждах те почти като жива, ала щом протегнех ръце, ти изчезваше. Но повече няма да ми избягаш, защото мисля, че вече нищо няма да ни попречи.
— Ако се случи нещо, то няма да бъде по моя воля.
— Кажи ми още веднъж, че ме обичаш. Елена наведе очи, но отвърна сериозно и ясно:
— Като никого на света.
— Дори да ме обсипе някой със злато и почести, ще предпочета тия твои думи, защото чувствам, че казваш истината, ако и да не зная сам с какво съм заслужил такова благодеяние от твоя страна.
— С това че ти прояви милост към мене, че ме взе под своя защита и се застъпи за мене и ми говореше такива думи, каквито по-рано не съм чувала никога.
Елена замлъкна от вълнение, а поручикът отново започна да целува ръцете й.
— Господарка ще ми бъдеш, не жена — рече той.
Известно време двамата мълчаха, само той не снемаше поглед от нея — искаше да се възнагради, задето не я беше виждал толкова време. Стори му се още по-хубава, отколкото по-рано. В тая възтъмна гостна стая, при играта на слънчевите лъчи, които се разчупваха в дъга през дебелите стъкла на прозорците, тя изглеждаше като образите на светите девици в мрачните черкви. А в същото време от нея лъхаше такава топлина и живот, толкова сладки женски съблазни и чарове се отразяваха по лицето и по цялата й фигура, че човек можеше да си загуби главата, да се влюби до смърт и да обича вечно.
— От твоята хубост сигурно ще ослепея! — рече поручикът. Белите зъбки на княгинята весело блеснаха в усмивка.
— Навярно панна Ана Борзобогата е сто пъти по-хубава от мене!
— В сравнение с тебе тя е като калаена чиния в сравнение с луната.
— Но на мене негова милост Женджан ми разправяше друго.
— Негова милост Женджан е голям бърборко. Какво ме интересува тя! Нека други пчели берат мед от оня цвят, а те не са малко.
По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на стария Чехли, който дойде да поздрави поручика с „добре дошъл“. Той го смяташе вече за свой бъдещ господар, затова му се кланяше от прага и по източен обичай му отдаваше селям.
— Е, стари Чехли, и тебе ще те взема с панна Елена. Ще й служиш до смъртта си.
— Аз, ваша милост, няма да чакам дълго смъртта, но докато съм жив, дотогава ще служа. Бог е един!
— След около месец ще се върна от Сечта и ще тръгнем за Лубни — рече поручикът, като се обърна към Елена, — а там отец Муховецки чака с епитрахила.
Елена се уплаши:
— Но ти в Сечта ли отиваш?
— Князът ме изпраща с писма. Ала ти не се страхувай. Личността на посланика е свещена и у неверниците. А тебе и княгинята бих изпратил още сега в Лубни, обаче пътищата са страшни. Сам видях — и с кон няма да може да се мине лесно.
— А дълго ли ще останеш в Розлоги?
— Още тая вечер тръгвам за Чигирин. Като си взема по-скоро сбогом, по-скоро ще ми кажеш „добре дошъл“. Освен това аз съм на служба при княза и не разполагам нито с времето си, нито с волята си.
— Заповядайте на обед, ако сте се наситили вече на аморите103 и гугукането — рече княгинята, като влизаше. — Хо, хо! Бузите на момичето почервенели, изглежда, че не си губил времето си, ваша милост! Но не се чудя и на двама ви.
При тия думи тя потупа ласкаво Елена по рамото и отидоха да обядват. Княгинята беше в отлично настроение. Богун беше вече отдавна прежалила, а сега благодарение щедростта на поручика се нареждаше така, че Розлоги „cum boris, lasis granicibus et coloniis“104 можеше да смята за свое и на синовете си.
А то беше голямо имение.
Поручикът разпитваше за князете — дали ще се върнат скоро.
— Всеки ден ги очаквам вече. Отначало се сърдеха на ваша милост, но после прецениха твоите постъпки, много те обикнаха като бъдещ роднина, защото казват, че в днешно време вече е трудно да се намери кавалер с толкова широк жест.
След обеда поручикът и Елена отидоха във вишневата градина, която стигаше до самия крепостен ров отвън двора. Градината беше обсипана като със сняг от ранния цвят, а зад нея се чернееше дъбрава, в която кукаше кукувица.
— Щастие ни предвещава — рече пан Скшетуски, — но трябва да я попитаме.
И като се обърна към дъбравата, попита:
— Кукувичке мила, а колко години ще живеем като мъж и жена?… Кукувицата започна да кука в захлас. Наброиха петдесет и повече.
— Дай Боже!
— Кукувиците винаги казват истината — забеляза Елена.
104
С иглолистните и широколистните гори, с границите и заселищата (пародиран уж латински израз). — Б.пр.