— Тогава пратете куриер до княза с отговора и съвета — каза пан Скшетуски. — А аз трябва да тръгвам, защото съм изпратен там и не мога да изменям решението на княза.
— А знаеш ли, ваша милост, че това е страшно опасна експедиция? — каза Зачвилиховски. — Тук народът вече е толкова разбунен, та мъчно можем да го удържим. Ако не беше наблизо кралската войска, простолюдието би се нахвърлило върху нас. А какво остава там! Все едно, че влизаш на змея в устата.
— Ваша милост хоронжи! Йона106 е бил вече в корема на кита, а не в устата, и с Божия помощ е излязъл здрав и читав.
— Заминавай тогава. Похвалявам твоята решителност. До Кудак можеш, ваша милост, да стигнеш безопасно, а там вече ще видиш какво да правиш по-нататък. Гроджицки е стар войник. Той ще ти даде най-добри инструкции. А при княза навярно ще отида сам — ако ще трябва да се бия на стари години, предпочитам под негово командване, отколкото под командването на някой друг. Сега ще намеря за ваша милост байдак107 или корабче и лодкари, които да те закарат до Кудак.
Скшетуски излезе и отиде право в квартирата си на пазарния площад, в къщата на княза, за да извърши последните си приготовления за заминаване.
Въпреки опасностите на това пътуване, за които му говори Зачвилиховски, поручикът не без известно задоволство мислеше за него. Щеше да види Днепър почти по цялата му дължина чак до Низ и праговете, а за тогавашното рицарство това беше сякаш омагьосана земя, тайнствена, към която се стремеше всеки дух, жаден за приключения. Мнозина биха прекарали целия си живот в Украйна, но не можеха да се похвалят, че са видели Сечта — освен ако някой е пожелал да се запише в казашкото братство, но за това вече сред шляхтата нямаше много желаещи. Времето на Самуил Збровски беше минало и нямаше да се върне повече.
Разцеплението между Сечта и Жечпосполита, възникнало през времето на Наливайко и Павлюк, не само че не се премахваше, но се увеличаваше все повече и напливът в Сечта не само на полски шляхтичи, но и на руски, които не се отличаваха от низовците нито по език, нито по вяра, значително намаля. Такива като Булихови-Курцевич намираха малко подражатели; изобщо сега само нещастието, изгнаничеството, с една дума, провинения, които не можеха да се изкупят, тласкаха шляхтата при братството в Низ.
Затова някаква тайна, непроницаема като мъглите над Днепър, обви хищническата низовска държава. За нея разправяха чудесии, които пан Скшетуски искаше да види със собствените си очи.
Наистина, той не очакваше, че няма да се върне оттам. Посланикът си е посланик, особено когато е пратен от княз Йереми.
С такива размисли той гледаше през прозореца на квартирата си към пазарния площад. Но изтече един час, после втори, когато внезапно на Скшетуски се стори, че забелязва две като че ли познати фигури, които отиваха към „Дзвонецки кът“, където беше механата на влаха Допуло.
Той се вгледа по-внимателно: бяха пан Заглоба и Богун.
Те вървяха, хванати под ръка, и скоро изчезнаха в тъмната врата, над която стърчеше сноп като знак, че тук е кръчма.
Поручикът се учуди и от присъствието на Богун в Чигирин, и на приятелството му с пан Заглоба.
— Женджан! Ела тук! — извика той на слугата си. Слугата се показа на вратата на съседната стая.
— Слушай. Женджан, ще отидеш ей там, в оная механа под снопа. Там ще намериш един дебел шляхтич с дупка на челото и ще му кажеш, че иска да го види някой, който има важна работа с него. Но ако попита кой, не казвай.
Женджан скочи и след малко поручикът го видя да се връща заедно с пан Заглоба.
— Здравей, ваша милост! — каза пан Скшетуски, когато шляхтичът се появи на вратата на стаята. — Познаваш ли ме?
— Дали те познавам! Да ме претопят татарите на лой и свещи за джамиите си да направят от мене, ако съм те забравил! Преди няколко месеца ти, ваша милост, отвори с Чаплински вратата у Допул, което особено ми хареса, защото по същия начин веднъж се освободих от затвора в Стамбул. А какво прави пан Празноскитник, герб Свалигащи, заедно със своята иноценция108 и меч? Все така ли му кацат врабци на главата, защото го вземат за сухо дърво?
— Пан Подбипента е здрав и поръча да поздравя ваша милост.
— Той е много богат шляхтич, но страшно глупав. Ако отсече три такива глави, каквато е неговата, ще му се сметнат за глава и половина, защото ще отсече три полуглави. Тю, колко е горещо, а едва е март! Езикът в гърлото ми засъхва.