— Имам тук много хубава медовина, ще пийнем ли, ваша милост, по чашка?
— Само глупакът отказва, когато умен го кани. Тъкмо сега бръснарят ми предписа да пия медовина, за да изветрее меланхолията от главата ми. Защото тежки времена идат за шляхтата: dies irae et calamitatis109. Чаплински пукна от страх, не идва у Допул, защото там пият казашки първенци. Само аз едничък се изправям мъжествено срещу опасностите и правя компания на тия полковници, при все че тяхното полковничество смърди на катран. Хубава медовина!… Наистина много хубава. Откъде я имаш, ваша милост?
— От Лубни. Много първенци ли има тук?
— Кой не е тук! Федор Якубович, старият Филон Дедяла, Даниел Нечай, а заедно с тях тяхното писано яйце Богун, който ми стана приятел, откак го надпих и обещах да го осиновя. Сега всички те душат в Чигирин и се чудят на коя страна да се обърнат, защото още не смеят да се обявят открито за Хмелницки. Но ако не се обявят, това ще бъде моя заслуга.
— По какъв начин?
— Ами като пия с тях, аз ги вербувам за Жечпосполита и ги увещавам да запазят вярност. И ако кралят не ме направи староста за това, ще знаеш, ваша милост, че няма справедливост в тая Жечпосполита, нито награди за заслугите, и по-добре човек да насажда кокошки, отколкото да излага главата си pro publico bono110.
— По-добре е, ваша милост, да се излагаш на опасност, като се биеш с тях, отколкото да си пръскаш парите за трактаменти111, защото така няма да ги спечелиш.
— Аз да пръскам пари? За кого ме смяташ, ваша милост? Малко ли е, че се събирам с тия простаци, та ще плащам за тях. Аз смятам, че проявявам благоволение към тях, като им позволявам да плащат за мене.
— А тоя Богун какво прави тук?
— Той ли? Слухти какво се чува от Сечта, както и другите. Затова е дошъл. Той е любимец на всички казаци. Умилкват се около него като маймуни, защото е сигурно, че переяславският полк ще тръгне след него, а не подир Лобода. А кой ли знае подир кого ще тръгнат казаците на Кшечовски? Богун е брат на низовците, когато трябва да се тръгне срещу турчина или татарина, но сега много се колебае, защото пиян ми призна, че е влюбен в една шляхтичка и иска да се жени за нея, затова не му приличало в навечерието на сватбата да се побратимява със селяни. Ето защо иска да го осиновя и да му дам герб… Много ви е хубава медовината, ваша милост!
— Пийни си още, ваша милост.
— Ще пийна, ще пийна. Такава медовина не продават по кръчмите.
— Не пита ли, ваша милост, как се нарича тая шляхтичка, за която Богун иска да се жени?
— Та какво ме интересува мене името й, ваша милост? Зная само, че ако сложа рога на Богун, тя ще се нарича пани Рогачова.
Поручикът изведнъж изпита силно желание да зашлеви плесница на пан Заглоба, но той не забеляза нищо и продължи да говори:
— На младини аз бях рядък хубавец. Да ти разкажа само, ваша милост, за какво получих в Галац мъченически венец. Виждаш ли тая дупка на челото ми? Достатъчно е да ти кажа, че ми я пробиха евнусите в сарая на тамошния паша.
— Но ти казваше, ваша милост, че разбойнически куршум…
— Казвал ли съм? Добре съм казвал! Всеки турчин е разбойник, честна дума!
По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на Зачвилиховски.
— Е, ваша милост поручик — каза старият хоронжи, — байдаците са готови, за лодкари имаш сигурни хора, тръгвай в името Божие още сега. Ето и писмата.
— Тогава ще кажа на хората си веднага да отидат на брега.
— А къде отиваш, ваша милост? — попита пан Заглоба.
— В Кудак.
— Напечено ще стане там.
Но поручикът не чу предсказанието, защото бе излязъл от стаята на двора, където войниците стояха при конете почти готови за път.
— На конете и към брега! — изкомандва пан Скшетуски. — Качете конете на корабите и ме чакайте!
В това време в стаята старият хоронжи каза на Заглоба:
— Чух, че ваша милост сега се подмазваш на казашките полковници и пиеш с тях.
— Pro publico bono, ваша милост хоронжи.
— Много си ловък, ваша милост, и ловкостта ти като че ли е по-голяма от срама. Искаш да спечелиш на своя страна казаците in poculis112, за да ти бъдат приятели в случай, че победят.
— Може да е така, понеже съм турски мъченик, и не е никак чудно, че не искам да ставам и казашки, защото две гъби могат да развалят и най-хубавата супа. А колкото до срама, никого не каня да го пие с мене — сам ще си го изпия и ще даде Бог да ми е не по-малко вкусен от тая медовина. Заслугата като масло ще изскочи отгоре.