Никого не приемаха в Сечта за член на братството, ако не е преминал сам през праговете с лодка, но за Ненаситец правеха изключение, защото тук скалите никога не се заливаха. Само за Богун слепците пееха песни, че и през Ненаситец се бил промъкнал, при все че никой не вярваше в това.
Влаченето на лодките отне близо един ден време и слънцето отиваше вече на залез, когато поручикът отново седна в лодката. Но пък останалите прагове преминаха лесно, защото те бяха изцяло покрити от водата, и най-сетне излязоха в „тихите води при Низ“.
По пътя пан Скшетуски видя в оброчището на кучкасите грамадната могила от бели камъни, която князът беше заповядал да се издигне за спомен от неговото пребиваване тук и за която пан Богуслав Машкевич му бе разказвал в Лубни. Оттук до Сечта вече не беше далеко, но поручикът не искаше да влиза нощем в чертомелишкия лабиринт и реши да пренощува на остров Хортица.
Той искаше също така да срещне някой запорожец, та предварително да съобщи за себе си, за да знаят, че пристига не кой да е, а посланик. Но Хортица изглеждаше празен, което много учуди поручика, понеже той знаеше от Гроджицки, че там постоянно пребивава казашка част, за да отблъсква татарските нападения. Тогава Скшетуски заедно с няколко души се впусна доста далеко от брега на разузнаване, но не можа да претърси целия остров, тъй като той беше дълъг цяла миля, а вече се стъмваше и настъпваше не особено хубава нощ. Затова се върна при чайките, които през това време бяха изтеглени на пясъка, и за през нощта бяха разпалени огньове срещу комарите.
По-голямата част от нощта мина спокойно. Казаците и лодкарите бяха заспали край огньовете. Бдеше само стражата, а заедно с нея и поручикът, измъчван, откак тръгнаха от Кудак, от страшно безсъние. Той усещаше също, че го тресе. Понякога му се струваше, че от вътрешността на острова чува да се приближават стъпки или някакви странни отгласи, които напомняха далечно врещене на кози. Но мислеше, че ухото го лъже.
Внезапно, вече към разсъмване, пред него се изправи някаква тъмна фигура.
Беше един от стражата.
— Пане поручик, идат! — каза той задъхано.
— Кой иде?
— Навярно низовци, приближават се около четирийсет души.
— Добре. Не са много. Събуди хората! Засилете огньовете.
Казаците веднага скочиха на крака. От огньовете избухнаха пламъци, които осветиха чайките и шепата войници на поручика. Останалите от стражата също дотърчаха при него.
В това време неравните стъпки на групата се чуваха ясно; тия стъпки се спряха на известно разстояние; веднага някакъв глас попита със заплашителен тон:
— Кой е на брега?
— А вие кои сте? — отвърна вахмистърът.
— Отговаряй, вражи сине, иначе ще те попитам с пушката.
— Негово превъзходителство посланикът на негово височество княз Йереми Вишньовецки, изпратен при атамана кошевой — обяви тържествено вахмистърът.
Гласовете в групата замлъкнаха; изглежда, че хората там се съвещаваха.
— Я ела тук сам! — извика вахмистърът. — Не бой се. Никой не бие посланиците, но и те никого не бият!
Отново се чуха стъпки, след малко от мрака се появиха няколко десетки души. По тъмната кожа на лицата им, ниския ръст и кожусите с вълната навън поручикът от пръв поглед разбра, че по-голямата част са татари. Казаци имаше само петнайсетина. В главата на пан Скшетуски като светкавица се мярна мисълта, че щом на остров Хортица има татари, значи Хмелницки се е върнал от Крим.
Начело на групата стоеше стар запорожец с грамаден ръст, с диво и жестоко лице. Той се приближи до огъня и попита:
— А кой е тук посланикът?
Наоколо се разнесе силна миризма на водка. Очевидно запорожецът беше пиян.
— Кой е тук посланикът? — повтори той.
— Аз съм — каза гордо пан Скшетуски.
— Ти?
— Да не съм ти брат, та ми говориш на „ти“?
— Научи се, грубиянино, на политика! — скочи вахмистърът. — Казва се: ясновелможни пане посланик!
— Смърт за вас, дяволски изчадия! Серпяховска117 смърт заслужавате, ясновелможни синковци! А вие защо отивате при атамана?
— Това не е твоя работа! Знай само едно, че отговаряш с главата си, ако не стигна час по-скоро при атамана.