И наистина към триста души татари със саби в ръка и с ножове в зъби се готвеха за атака. Заедно с тях имаше и няколко десетки запорожци, въоръжени с коси.
Предстоеше атаката да започне от всички страни, защото лодките на нападателите се приближиха вече на един изстрел. От бордовете им започнаха да цъфват пушеци. Куршумите заваляха като град върху хората на поручика. Двете чайки се изпълниха със стонове. След двайсетина минути половината казаци на поручика бяха избити, останалите още се бранеха отчаяно. Лицата им бяха почернели от дим, ръцете им капваха от умора, погледът се помътваше, кръв заливаше очите, цевите на мускетите започнаха да парят в ръцете. Повечето бяха ранени.
В тоя момент страхотен крясък и вой раздра въздуха. Татарите се втурнаха в атака.
Пушеците, прогонени от движението на човешките маси, внезапно се пръснаха и откриха пред очите двете чайки на поручика, покрити от възчерната тълпа татари като два конски трупа, разкъсвани от глутница вълци. Тая тълпа напираше, мяташе се, виеше, катереше се, изглеждаше, че се сражава помежду си, и гинеше. Двайсетината останали казаци още оказваха съпротива, а пан Скшетуски стоеше до мачтата с окървавено лице, със стрела, забита чак до дръжката в лявото рамо, и се бранеше ожесточено. Фигурата му изглеждаше грамадна сред заобиколилата го тълпа, сабята му бляскаше като светкавица. На ударите му отговаряха стонове и вой. Вахмистърът и още един друг казак го пазеха от двете страни и на моменти тълпата с ужас отстъпваше пред тая тройка, но тласкана отзад, сама се блъскаше и умираше под ударите на сабите.
— Хванете ги живи! При атамана! — крещяха гласове сред тълпата. — Предай се!
Но пан Скшетуски се предаваше вече само на Бога, защото внезапно побледня, олюля се и рухна на дъното на чайката.
— Прости, бащице! — викна вахмистърът отчаяно.
Но след малко и той падна. Подвижната маса от нападатели покри напълно чайките.
Единадесета глава
В къщата на военния кантарджия118 в предградието Хасан паша в Сечта седяха на масата двама запорожци и се черпеха с водка от просо, която непрекъснато гребяха от един дървен съд, сложен на масата. Единият, стар, вече съвсем грохнал, беше Филип Захар, кантарджията, а другият, Антон Татарчук, бе атаман на чигиринската военна казашка част; той беше на около четирийсет години, висок, силен, с див израз на лицето и полегати татарски очи. Двамата казаци си говореха тихо, сякаш се страхуваха да не ги подслушва някой.
— Значи, днес? — попита кантарджията.
— Още сега — отговори Татарчук. — Чакат само кошевоя и Тухай бей, който заедно с Хмел отиде в Базавлук, където е ордата. Казаците вече се събраха на мегдана, а атаманите на курените119 още надвечер ще се съберат на съвет. Преди да настъпи нощта, всичко ще бъде известно.
— Хм! Може да стане зле! — измърмори старият Филип Захар.
— Слушай, кантарджи, ти видя ли, че има писмо и за мене?
— Разбира се, че видях, защото сам занесох писмата на кошевоя, а аз съм човек грамотен. Намерили при ляха три писма: едно до самия кошевой, второто до тебе, третото до младия Барабаш. В Сечта вече всички знаят това.
— А не знаеш ли от кого са?
— За кошевоя е от княза, защото писмото имаше печат, но кой е писал на вас, не е известно.
— Сохрани Бих120!
— Изглежда, че се чувстваш виновен.
— Ами! За нищо не се чувствам виновен.
— Може пък кошевоят да унищожи всички писма, защото трябва да мисли и за собствената си глава. И за него имаше писмо, както за вас.
— Възможно е.
— Но ако се чувстваш виновен, тогава…
Тук старият кантарджия сниши още повече глас.
— Бягай!
— Но как и къде? — попита неспокойно Татарчук. — Кошевоят е поставил стража по всички острови, та никой да не се промъкне до ляхите и да им съобщи какво се готви тук. На Базавлук пазят татари. Риба не може да се промъкне, пиле да прехвръкне.
— Тогава се скрий в самата Сеч, където можеш.
— Ще ме намерят. Освен ако ме скриеш ти между бъчвите в пазара. Ти си мой роднина!
— И родния си брат не бих скрил. Ако те е страх от смъртта, напий се, пиян няма и да усетиш.
— Но може в писмата да няма нищо?
— Може…
— Ех, че беда, ех, че беда! — каза Татарчук. — Не се чувствам виновен в нищо. Аз съм добър молоец. Враг на ляхите. Но дори нищо да няма в писмото, дявол знае какво ще каже ляхът пред съвета. Може да ме погуби.
118
Военен чиновник в Запорожието, който контролирал мерките и теглилките по сергиите в така наречения Крамни пазар в Сечта. — Б.пр.