— Той е корав лях, нищо няма да каже!
— Беше ли днес при него?
— Бях. Намазах му раните с катран. Налях му в гърлото водка с пепел. Ще оздравее. Той е корав лях! Казват, че като свине клал татарите в Хортица, докато го хванали. Ти за ляха бъди спокоен.
Мрачният звън на котлите, по които удряха на военния мегдан, прекъсна разговора им. Като чу тоя отглас, Татарчук трепна и скочи на крака. Необикновена тревога се отразяваше по лицето и движенията му.
— Зоват на съвет — каза той, като дишаше тежко. — Сохрани Бих! Ти, Филипе, не казвай за какво сме разговаряли тук с тебе. Сохрани Бих!
След тия думи Татарчук грабна дървения съд с водката, надигна го с две ръце към устата си и пи, пи, сякаш искаше да се опие до смърт.
— Да вървим! — рече кантарджията. Котлите гърмяха все по-силно.
Излязоха. Предградието Хасан паша беше отделено от мегдана само с насип, който опасваше същинския стан, и с порта с висока кула, на която се виждаха гърлата на оръдията. В средата на предградието се издигаха къщата на кантарджията и домовете на търговските атамани, а около доста просторния площад — бараки, в които се намираха сергиите. Това бяха, общо взето, жалки постройки, сковани от дъбови талпи, каквито доставяше в изобилие остров Хортица, а отвътре бяха обшити с клони и папур. Всички къщи, както и на кантарджията, приличаха по-скоро на землянки и само покривите им се издигаха над земята. Тия покриви бяха черни и опушени, защото, когато в къщата гореше огън, димът излизаше не само през горния отвор на покрива, но през цялата обшивка и тогава човек би помислил, че това не е къща, а куп от клони и папур, в който добиват катран. В къщите беше тъмно, затова непрекъснато гореше борина или дъбови трески. Търговските бараки бяха няколко десетки и се деляха на куренни, тоест на такива, които бяха собственост на отделни курени, и за гости, в които в мирно време понякога търгуваха татари и власи, едните с кожи, източни тъкани, оръжие и всякакъв вид плячка, а другите главно с вино. Но бараките за гости рядко биваха заети, защото в това диво гнездо купуването най-често се превръщаше в грабеж и нито кантарджията, нито куренните атамани можеха да възпрат тълпите. Между бараките се намираха и трийсет и осем куренни кръчми, а пред тях сред смет, трески, дъбови трупи и купища конски тор лежаха полумъртви от препиване запорожци, едни потънали в дълбок сън, други с пяна на уста, в конвулсии или пристъп на делириум. Трети, полупияни, виеха казашки песни, плюеха, биеха се или се целуваха, проклинаха казашката съдба или оплакваха казашката бедност и тъпчеха по главите и гърдите на легналите. Едва когато започнеше някакъв поход срещу татарите или срещу Рус, се изискваше трезвеност. Тогава участниците в похода се наказваха със смърт в случай на пиянство.
Но в обикновено време, особено на Крамния пазар, почти всички биваха пияни: и кантарджията, и куренните атамани, и продавачите, и купувачите. Киселата миризма на непречистена водка, смесена с миризмата на катран, риба, дим и конски кожи, вечно изпълваше въздуха на цялото предградие, което изобщо с пъстротата на бараките си напомняше някакво турско или татарско градче. В него се продаваше всичко, което би могло да бъде плячкосано, където и да било в Крим, във Влашко или по анадолските крайбрежия. И така: източни тъкани с ярки цветове, ламета, златоткана коприна, сърма, сукна, басми и памучни платна, изпотрошени бронзови или железни оръдия, кожи, сушена риба, вишни и турски сушени плодове, черковна утвар, месингови полумесеци, задигнати от минарета, и позлатени кръстове, отмъкнати от православни черкви121, барут, хладно оръжие, пръти за пики и седла. А из тая смесица от предмети и багри се суетяха хора, облечени с остатъци от най-различни дрехи, лете полуголи, винаги полудиви, опушени от дим, черни, оваляни в кал, целите покрити с отворени рани поради ухапвания от комари, които на милиарди се носеха над Чертомелик, и — както се каза по-горе — вечно пияни.
Сега целият Хасан паша беше още по-препълнен с хора, отколкото обикновено. Почнаха да затварят бараките и кръчмите и всички бързаха към мегдана на Сечта, където щеше да се състои съвещанието. Филип Захар и Антон Татарчук вървяха заедно с другите, но последният се движеше бавно и оставяше да го изпреварват. По лицето му се отразяваше все по-силно безпокойство. В това време те минаха през моста над рова, после през портата и се озоваха на широкия мегдан, обкръжен от трийсет и осем големи дървени сгради. Това бяха курени или по-скоро куренни домове, нещо като казарми, в които живееха казаците. Тия курени с еднаква височина и размери по нищо не се различаваха един от друг, освен по названията си, получени от имената на различни украински градове, както се наричаха и полковете. В единия ъгъл на мегдана се издигаше къщата на съвета. В нея заседаваха атаманите под председателството на кошевоя, а тълпата, или така нареченото „братство“, се съвещаваше под открито небе и непрекъснато изпращаше депутации при старейшините, а понякога нахълтваше насила в дома на съвета и тероризираше заседателите.
121
При нападенията си запорожците не са щадили никого и нищо. До времето на Хмелницки в Сечта изобщо не е имало черкви. Първата черква е построил именно Хмелницки. Там също така никого не са питали за вероизповеданието му и това, което се говори за религиозните настроения на низовците, е празна приказка. — Б.а.