Съвещанието започна. Тухай бей седна в средата върху голям вързоп от кожи и като подгъна крака, започна да чопли слънчогледови семки и да плюе люспите пред себе си насред стаята. От дясната му страна седна Хмелницки с жезъл в ръка, от лявата — кошевоят, а атаманите и депутацията от „братството“ — по-нататък покрай стените. Разговорите утихнаха, само отвън като шум от вълни долиташе гълчавата и глухото боботене на тълпата, която се съвещаваше под голо небе. Хмелницки започна пръв123:
— Ваша милост панове! По милостта, снизхождението и съгласието на светлейшия кримски цар, господар на много народи, брат на небесните светила, с позволението на милостивия полски крал, нашия господар Владислав, и по-доброто желание на смелите запорожки войски, уверени в нашата невинност и в Божията справедливост, тръгваме да отмъстим за страшните и жестоки неправди към нас, които търпяхме по християнски, докато можехме, от неискрените ляхи, комисари, старости и икономи, от цялата шляхта и евреите. От тия неправди вие, ваша милост панове, и цялата запорожка войска вече проляхте много сълзи и затова ми дадохте жезъла, за да се застъпя за правдата както за нас, така и за цялата войска. Като смятам това за голямо ваше благоволение към мене, ваша милост панове, мои благодетели, аз заминах да моля най-светлейшия цар за помощ, която той ми даде. Но като бях вече готов и с добро желание, много се смутих и натъжих, когато чух, че между нас може да има предатели, които са във връзка с неискрените ляхи и им донасят за нашата бойна готовност. Ако е вярно това, те трябва да бъдат наказани според вашата воля и решение. А ние молим да чуете писмата, които е донесъл тук посланикът на нашия неприятел, княз Вишньовецки, не посланик, а шпионин, който иска да види и нашата готовност, и добрата воля на нашия приятел Тухай бей, за да съобщи това на ляхите. И също така да решите трябва ли той да бъде наказан, както и тия, за които е донесъл писма, за което кошевоят като мой верен приятел, а също на Тухай бей и на цялата войска, ни уведоми веднага.
Хмелницки млъкна. Врявата зад прозорците се усилваше все повече. Военният писар стана и започна да чете най-напред писмото до атамана кошевой, което започваше с думите: „Ние, по Божия милост княз и господар на Лубни, Хорол, Прилука, Гадяч и така нататък, руски воевода и така нататък, староста и така нататък“. Писмото беше чисто служебно. Князът, научил, че войските били прибрани от лъките, питаше атамана дали това е истина, и същевременно го призоваваше да се откаже от това за спокойствието на християнските страни. А също така, ако Хмелницки подстрекава Сечта, да го предаде на комисарите, които сами щели да поискат това.
Второто писмо беше от пан Гроджицки също до великия атаман, третото и четвъртото — от Зачвилиховски и от стария черкаски полковник до Татарчук и Барабаш. Във всички тия писма нямаше нищо, което би могло да събуди подозрение към лицата, до които бяха адресирани. Зачвилиховски молеше Татарчук само да се погрижи за приносителя на писмото и да го улесни във всичко, което би поискал.
Татарчук си отдъхна:
— Какво ще кажете, ваша милост панове, за тия писма? — попита Хмелницки.
Казаците мълчаха. Докато водката не разпалеше главите им, всички съвещания винаги започваха по същия начин: никой от атаманите не искаше да вземе думата пръв. Като хора неуки, но хитри, те постъпваха така главно от страх да не изрекат някоя глупост, която би могла да ги изложи на присмех или за цял живот да им лепне подигравателно прозвище. Защото и това се случваше в Сечта, където сред най-голямата простотия бяха необикновено развити както склонността към присмех, така и страхът от подигравки.
Затова казаците мълчаха. Хмелницки отново взе думата:
— Атаманът кошевой е наш брат и искрен приятел. Аз вярвам на атамана като на себе си, а който би казал нещо друго, все едно, че замисля предателство. Атаманът е стар другар и войник.
След тия думи Хмелницки стана и целуна кошевоя.
— Ваша милост панове! — отговори на това кошевоят. — Аз събирам войската, а хетманът нека я води. Колкото до посланика, щом са го изпратили при мене, той е мой, а щом е мой, подарявам го на вас.
— Ваша милост панове делегати, поклонете се на атамана — рече Хмелницки, — защото той е справедлив човек, и идете да кажете на „братството“, че ако някой е предател, не той е предателят. Той пръв постави стражи, той сам заповяда да хващат изменниците, които биха се опитали да отидат при ляхите. Вие, панове делегати, кажете, че не той е предател, че той е най-добрият между всички нас.
123
Начинът, по който са ставали съвещанията в Сечта, е описан в дневника на Ерик Ласота, императорски посланик в Запорожието през 1594 г. — Б.а.