— И я его знаю.
— Ти откъде си? — попита кошевоят Скшетуски.
— Идвах като посланик при тебе, атамане кошевой, но в Хортица ме нападнаха разбойници и въпреки обичая, спазван дори от най-дивите народи, избиха хората ми, а мене ме раниха и без да гледат званието ми на посланик и произхода ми, погавриха се с мене и ме докараха тук като пленник. Но за това моят господар, негово височество княз Йереми Вишньовецки, ще съумее да ти поиска сметка, атамане кошевой.
— А ти защо си служиш с коварство? Защо разби със секира черепа на добрия молоец? Защо изби четири пъти повече хора, отколкото сте били вие всички? И ти си идвал при мене с писмо, за да провериш дали сме готови и да донесеш това на ляхите. Знаем също, че си имал писма и до предатели на запорожката войска, за да подготвиш заедно с тях гибелта на цялата ни армия, поради което не като посланик, а като предател ще бъдеш посрещнат и наказан справедливо.
— Лъжеш се, атамане кошевой, и ти, ваша милост хетмане самозванец — каза поручикът, като се обърна към Хмелницки. — Ако съм имал писма, така постъпва всеки посланик, който отива в чужди страни — взема писма от познати до познати, та сам да се запознае с тях. А аз идвах тук с писмо от княза не за да кова вашата гибел, а да ви възпра от такива постъпки, които ще докарат безкрайни неприятности на Жечпосполита, а на вас и на цялата запорожка войска ще довлекат окончателна гибел. Защото срещу кого вдигате безбожна ръка? Против кого правите съюзи с неверниците вие, които се смятате за защитници на християнството? Срещу краля, срещу шляхтишкото съсловие и цялата Жечпосполита. Поради това вие, а не аз, сте предатели и аз ви казвам, че ако не измиете с покорство и послушание вашата вина — горко ви! Отдавна ли си отидоха Павлюк и Наливайко? Нима се е заличило в паметта ви тяхното наказание? Помнете тогава, че patientia125 на Жечпосполита вече е изчерпана и меч виси над вашите глави.
— Заплашваш, вражи сине, за да се измъкнеш и да избегнеш смъртта! — викна кошевоят. — Но няма да ти помогне нито заплахата, нито вашата латинска реч.
Другите атамани също започнаха да скърцат със зъби и да раздрънкват саби, но пан Скшетуски вдигна още по-високо глава и заговори така:
— Не мисли, атамане кошевой, че се страхувам от смъртта или че защитавам живота си, или че доказвам своята невинност. Аз съм шляхтич и мога да бъда съден само от равни на себе си, а тук стоя не пред съдии, а пред разбойници, не пред шляхтичи, а пред селяци, не пред рицари, а пред варвари и зная добре, че няма да се отърва от смъртта, с която вие ще препълните мярката на вашите беззакония. Пред мене са смъртта и мъченията, но зад мене е мощта и отмъщението на цялата Жечпосполита, тъй че треперете всички!
Гордото държане, гордата реч и името на Жечпосполита направиха силно впечатление. Атаманите се споглеждаха мълчаливо. Известно време им се струваше, че пред тях стои не пленник, а страшен посланик на могъщ народ. Тухай бей пък измърмори:
— Корав лях!
— Корав лях! — повтори Хмелницки.
Силни удари по вратата прекъснаха по-нататъшния им разговор. На мегдана екзекуцията на останките на Татарчук и Барабаш току-що беше свършила: „братството“ изпращаше нова депутация.
Петнайсетина казаци, окървавени, задъхани от умора, облени в пот и пияни, влязоха в помещението. Те се изправиха при вратата, протегнаха ръце, които още димяха от кръв, и заговориха:
— „Братството“ се кланя на пановете старейшини — тук всички те се поклониха до пояс — и моли да му се даде тоя лях, за да си поиграе с него, както с Барабаш и Татарчук.
— Да им се даде ляхът! — викна Чернота.
— Да не им се дава — викаше друг. — Нека почакат! Той е посланик!
— Смърт за него! — обадиха се разни гласове.
После всички утихнаха в очакване какво ще кажат кошевоят и Хмелницки.
— „Братството“ моли, в противен случай само ще го вземе — повториха делегатите.
Пан Скшетуски изглеждаше окончателно загубен, когато Хмелницки изведнъж се наведе към ухото на Тухай бей.
— Това е твой пленник — прошепна той, — татарите го хванаха, той е твой. Ще дадеш ли да ти го вземат? Той е богат шляхтич, а и без това княз Ярема ще плати със злато за него.
— Дайте ляха! — викаха все по-заплашително казаците.
Тухай бей се протегна, както седеше, и стана. В един миг лицето му се промени, очите му се разшириха като на бик и започнаха да святкат. Изведнъж той скочи като тигър пред молойците, които искаха пленника.