— Вън, пръчове ниедни, кучета неверни! Роби! Свинеяди! — викна той, като хвана за брадите двама запорожци и ги заскуба яростно. — Вън, пияници, говеда нечисти! Гадове мръсни! Дошли сте да ми вземете пленника, но ето моя отговор! Пръчове! — При тия думи той скубеше брадите и на други молойци, накрая събори един на земята и започна да го тъпче с крака. — На колене, роби, защото ще ви откарам в плен, цялата ви Сеч ще стъпча като вас! На прах и пепел ще я обърна, с мършите ви ще я покрия!
Делегатите отстъпваха ужасени — страшният приятел показа какво може.
И странно нещо. В Базавлук имаше само шестхилядна орда! Вярно е, че зад нея стоеше ханът с цялата кримска мощ, но в самата Сеч имаше двайсетина хиляди молойци вън от ония, които Хмелницки беше вече пратил към Томаковка — и все пак нито един глас на протест не се издигна срещу Тухай бей. „Брадите ни изпоскуба!“ — викаха делегатите. На мегдана веднага започнаха да повтарят: „Разсърди се Тухай бей! Разсърди се!“ — викаше жално тълпата. „Разсърди се! Разсърди се!“ — А няколко минути по-късно някакъв пронизителен глас вече пееше край огнището:
Веднага хиляди гласове повториха: „Хей, хей! Тухай бей“ — и така се създаде една от ония песни, която после човек би казал, че вихър разнесе по цяла Украйна.
Но изведнъж и песента секна, защото през портата откъм Хасан паша се втурнаха двайсетина души и като си пробиваха път през тълпата, викаха: „Дайте път! Дайте път!“ и с всички сили се стремяха към къщата за съвещания. Атаманите вече се готвеха да си вървят, когато тия нови гости се втурнаха в помещението.
— Писмо до хетмана! — викна един стар казак.
— Вие откъде сте?
— Ние сме от Чигирин. Един ден и една нощ вървим с това писмо. Ето го.
Хмелницки взе писмото от ръцете на казака и почна да го чете. Внезапно лицето му се промени, той прекъсна четенето и каза с висок глас:
— Ваша милост панове атамани! Великият хетман изпраща сина си Стефан с войска срещу вас. Война!
В залата се вдигна странен шум: не се знаеше дали от радост или от ужас. Хмелницки вземаше в ръце цялата власт. Само преди малко от страх да не би гласът му да не бъде чут от бурното „братство“ той беше принуден да брани пленника с хитрост и с хитрост да погуби тия, които не му харесваха; сега беше господар на живота и смъртта на всички. Така ставаше винаги. Преди и след поход, макар хетманът да е вече избран, тълпата все още налагаше на атаманите и кошевоя своята воля, на която беше опасно да се противопоставят. Но щом походът е вече обявен, „братството“ ставаше войска, подчинена на военна дисциплина, куренните атамани — офицери, а хетманът — вожд диктатор.
Затова, щом чуха заповедите на Хмелницки, атаманите веднага полетяха към своите курени. Съвещанието беше свършило.
След малко гърмът на оръдията при портата, която водеше от Хасан паша към мегдана на Сечта, затресе стените на залата и се понесе като мрачно ехо по целия Чертомелик. Тоя гръм съобщаваше, че започва война.
Започваше също и нова епоха в историята на двата народа, но това не знаеха нито пияните низовци, нито самият запорожки хетман.
Дванадесета глава
Хмелницки и Скшетуски отидоха да нощуват у кошевоя, а заедно с тях и Тухай бей, за когото бе късно да се връща в Базавлук. Дивият бей третираше поручика като пленник, за когото щеше да получи голям откуп, и се отнасяше към него може би дори с по-голямо уважение, отколкото към казаците, защото на времето си го беше виждал в двора на хана като княжески посланик. Като видя това, кошевоят покани Скшетуски в къщата си и също промени държанието си към него. Старият атаман беше предан духом и телом на Хмелницки, който напълно го беше спечелил и завладял. Той забеляза, че на съвещанието Хмелницки явно искаше да спаси пленника. Но се учуди още повече, когато, едва седнали в къщата му, Хмелницки се обърна към Тухай бей.
— Тухай бей! — каза той. — Какъв откуп мислиш да вземеш за тоя пленник?
Тухай бей изгледа Скшетуски и рече:
— Ти каза, че той е знатен човек, аз пък зная, че е посланик на страшния княз, а страшният княз обича хората си. Бисмиллях!126 И единият ще плати, и другият ще плати — общо…
Тук Тухай бей се замисли:
— Две хиляди талера.