— Ще ти дам две хиляди талера — отговори Хмелницки. Татаринът помълча малко. Неговите наклонени очи сякаш пронизваха Хмелницки.
— Ти ще дадеш три — рече той.
— Защо ще трябва да дам три, когато сам поиска две?
— Защото, щом искаш да го имаш, значи държиш на него, а щом държиш, ще дадеш три.
— Той ми спаси живота.
— Аллах! Това струва още хиляда. Тук Скшетуски се намеси в пазарлъка.
— Тухай бей — рече той разгневен. — От съкровището на княза не мога да ти обещая нищо, но дори ако трябва да се лиша от собственото си богатство, сам ще ти дам три. Впрочем аз имам близо толкова спестени у княза и хубаво село, та ще стигне. Не желая да дължа свободата и живота си на тоя хетман.
— Ти откъде знаеш какво ще направя с тебе? — каза Хмелницки.
После се обърна към Тухай бей и заговори:
— Войната ще почне. Ще пратиш човек при княза, но докато пратеникът се върне, много вода ще изтече в Днепър, а аз още утре сам ще ти донеса парите в Базавлук.
— Дай четири, тогава няма и да говоря с ляха — отвърна нетърпеливо Тухай бей.
— Ще ти дам четири, разчитам на думата ти.
— Ваша милост, хетмане — рече кошевоят, — ако искаш, веднага ще ти наброя. Имам тук, при стената, може би повече.
— Утре ще ги отнесеш в Базавлук — каза Хмелницки. Тухай бей се протегна и прозя.
— Спи ми се — рече той. — Утре още преди разсъмване трябва да тръгна за Базавлук. Къде ще спя?
Кошевоят му посочи купчина овчи кожи край стената. Татаринът се хвърли върху тях и след малко захърка като заклан. Хмелницки прекоси няколко пъти тясната стая и рече:
— Сънят бяга от клепачите ми. Няма да мога да заспя. Дай да пийна, ваша милост кошевой.
— Водка или вино?
— Водка. Няма да мога да заспя.
— На небето вече се показа квачката — каза кошевоят.
— Късно е! Върви и ти да спиш, стари друже. Пийни си и върви!
— За слава и щастие!
— За щастие!
Кошевоят обърса устата си с ръкав, после подаде ръка на Хмелницки, отиде в другия край на стаята и почти се зарови в овчи кожи, защото от възрастта кръвта му беше вече изстинала. Скоро и той заприглася на хъркащия Тухай бей. Хмелницки седеше до масата потънал в мълчание. Изведнъж се сепна, погледна Скшетуски и каза:
— Ваша милост поручик, свободен си.
— Благодаря ти, ваша милост хетмане запорожки, макар да не крия, че бих предпочел на някого другиго да благодаря за свободата си.
— Тогава не благодари. Ти ми спаси живота, аз също ти се отплатих с добро и сега сме квит. Но трябва да знаеш, че не ще те пусна веднага, освен ако ми дадеш честна рицарска дума, че като се върнеш, няма да кажеш нито дума за нашата готовност за война, нито за силата ни, нито за нищо, което си видял тук, в Сечта.
— Виждам, че напразно ми даде да вкуся fructum127 на свободата, защото такава дума няма да ти дам: ако го сторя, ще постъпя също като тия, които преминават към неприятеля.
— Моят живот и благополучието на цялата запорожка войска зависи от това великият хетман да не тръгне срещу нас с всичките си сили. А той ще стори тъкмо това, ако го уведомиш за нашата мощ. Затова не се чуди, че щом не искаш да дадеш дума, няма да те пусна, докато не осигуря собствената си безопасност. Зная срещу какво съм се вдигнал, зная колко страшна е силата против мене: двамата хетмани, твоят страшен княз, който сам струва колкото цяла войска, а и хората на Заславски и на Конецполски, и всички ония кралчета, които са стъпили с крак върху шията на казаците! Аз положих наистина големи усилия и написах безброй писма, докато успея да приспя тяхната бдителност — затова не мога сега да позволя ти да я разбудиш. Когато и простолюдието, и казаците от редовните войски, и всички потиснати във вярата и свободата си се обявят на моя страна, както запорожката войска и милостивият кримски хан, смятам, че ще се справя с неприятелите, защото и моята сила ще бъде значителна. Но аз най-много вярвам в Бога, който вижда неправдите и моята невинност.
Тук Хмелницки обърна чаша водка и започна да се разхожда неспокойно около масата, а пан Скшетуски го измери с поглед и каза твърдо:
— Не богохулствай, хетмане запорожки, като се позоваваш на Бога и на неговото върховно покровителство, защото наистина само ще си навлечеш Божия гняв и по-скорошно наказание. Ти ли ще призоваваш Всевишния в твоя защита? Ти ли, който заради несправедливостите лично към теб и заради частни раздори вдигаш такава страшна буря, разпалваш огъня на междуособни войни и се съюзяваш с неверници против християни? А какво ще стане? И да победиш, и да бъдеш победен, все ще пролееш море от човешка кръв и сълзи, ще опустошиш страната по-лошо от скакалци, собствената си кръв ще дадеш в робство на неверниците, ще разклатиш Жечпосполита, ръка срещу величеството ще вдигнеш, Божия олтар ще оскверниш — и всичко това, защото Чаплински ти бил заграбил хутора, защото те заплашвал в пияно състояние! Срещу какво тогава няма да вдигнеш ръка? Какво няма да пожертваш заради лични разправии? И ще призоваваш Бога? Аз наистина, при все че съм в ръцете ти, при все че можеш да ме лишиш от живот и свобода, ти казвам: не Бога, сатаната призовавай ти на помощ, защото само пъкълът може да те закриля!