Затова Хмелницки, в желанието си тия две сили да се раздалечат още повече, не бързаше. На третия ден от похода той спря на стан около Камен брод и почиваше тук. В това време разузнавателните групи на Тухай бей докараха хора от противниковия лагер. Това бяха двама драгуни, които веднага след Чигирин избягали от войската на Потоцки. С денонощна езда те успели да преварят значително своята войска. Изправиха ги веднага пред Хмелницки. Техните разкази потвърдиха онова, което беше вече известно на Хмелницки за силите на младия Стефан Потоцки; но заедно с това бегълците му съобщиха, че предводители на казаците, които плават на байдаците заедно с немската пехота, са старият Барабаш и Кшечовски.
Като чу второто име, Хмелницки подскочи.
— Кшечовски? Полковникът на переяславските казаци?
— Същият, ясновелможни хетмане! — отговориха драгуните. Хмелницки се обърна към полковниците, които го бяха заобиколили.
— Тръгваме! — изкомандва той с гръмлив глас.
След по-малко от един час колоната тръгна напред, при все че слънцето вече залязваше и нощта не обещаваше да бъде хубава. Страшни червеникави облаци се струпаха по западната страна на небето и подобно на змейове, на левиатани135, се приближаваха един към друг, сякаш искаха да влязат в бой.
Пълчището се движеше надясно, към брега на Днепър. Сега вървяха тихо, без песни, без биене на котли и чинели, и бързо, доколкото им позволяваше това тревата, толкова буйна по тия места, че потъналите в нея полкове понякога се губеха от очи и разноцветните знамена сякаш сами плуваха по степта. Конницата пробиваше път за колите и пехотата, които се движеха трудно и скоро изостанаха доста. В това време нощ скри степта. Огромният червен месец се изтърколи бавно на небето, но всеки миг закриван от облаците, просветваше и гаснеше като подухвана от вятър лампа.
Отдавна беше минало полунощ, когато пред очите на казаците и татарите се показаха огромни черни маси, които се открояваха ясно върху тъмния фон на небето.
Това бяха стените на Кудак.
Прикривани от мрака, предните части се приближиха до замъка предпазливо и тихо като вълци или като нощни птици. Току-виж, успели да овладеят неочаквано сънената крепост!
Но внезапна светкавица на насипите разкъса мрака, страхотен гръм разтърси скалите на Днепър и огнена топка описа ярка дъга по небето и падна в степната трева.
Мрачният циклоп Гроджицки даваше знак, че бди.
— Еднооко куче — измърмори Хмелницки на Тухай бей, — и нощем вижда.
Казаците отминаха замъка, за превземането на който не можеха да мислят в момент, когато срещу тях идваха кралски войски, и продължиха напред. Но пан Гроджицки така биеше след тях с оръдията, та чак стените на замъка се тресяха, не толкова за да им нанесе щети, защото те минаваха на значително разстояние, а за да предупреди войската, която идеше с байдаците по Днепър и може би вече се намираше наблизо.
Гърмът на кудашките оръдия отекна преди всичко в сърцето и ушите на Скшетуски. Младият рицар, воден по заповед на Хмелницки заедно с казашката войска, на втория ден се разболя тежко. Наистина в битката в Хортица той не бе получил никаква смъртоносна рана, но загуби толкова кръв, та животът му висеше на косъм. Раните му, превързани по казашки от стария кантарджия, се бяха отворили, той гореше от огън и нощем лежеше почти в безсъзнание в казашка каруца, без да разбира какво става наоколо. Събудиха го едва кудашките оръдия. Той отвори очи, привдигна се в каруцата и се заоглежда наоколо. Казашкото пълчище вървеше в мрака като върволица от призраци, а замъкът гърмеше и светеше с червени пламъци; огнените топки подскачаха по степта, хриптяха и ръмжаха като раздразнени кучета. При тая гледка такава мъка обзе пан Скшетуски, че той беше готов да умре веднага, стига поне душата му да отлети при своите. Война е! Война! А той е в обоза на врага, беззащитен, болен, без да може да стане от колата. Жечпосполита е в опасност, а той не може да й се притече на помощ. А там, в Лубни, войската навярно вече тръгва. Князът със светкавици в очите лети пред редиците и на която страна наведе жезъла си, там веднага се вдигат триста копия, готови да ударят като триста мълнии. В тоя миг различни познати лица се занизаха пред очите на поручика. Володийовски лети пред драгуните с тънката си сабичка в ръка, но той е фехтовчик на фехтовчиците; с когото я кръстоса, тоя все едно, че е вече в гроба. Там пък пан Подбипента вдига своята джелатска сваликачулка! Ще отсече ли три глави, или няма да отсече? Свещеник Яскулски обикаля частите и се моли с вдигнати ръце, но той е бивш войник и не може да се въздържи да не изреве понякога: „Бий, убивай!“ А ето че бронираните конници вече навеждат копия малко над конското ухо, полковете тръгват напред, набират скорост, летят. Битка, бъркотия!