„Ergo136? — помисли пан Кшечовски. — Ergo, утре ще сваля на брега моите казаци и немците, а през нощта ще го ударя неочаквано, както е отслабен от атаките. Ще изколя до крак запорожците, а Хмелницки ще хвърля вързан в краката на хетманите. Сам си е виновен, можеше да бъде другояче.“
Тук разюзданата амбиция на пан Кшечовски се издигна във висините на соколови криле. Той знаеше добре, че младият Потоцки по никакъв начин не може да пристигне до другата вечер, следователно той ще откъсне главата на хидрата? Кшечовски! Кой ще угаси бунта, който като страхотен пожар би могъл да обхване цяла Украйна? Кшечовски! Може би старият хетман ще се понамръщи, че това е станало без участието на неговото синче, но ще му мине бързо, а в това време целият ореол на славата и кралското благоволение ще засияе над челото на победителя.
Не! Все пак ще трябва да сподели славата със стария Барабаш и с Гроджицки. Тук Кшечовски се намръщи силно, но настроението му се поправи бързо. Ами че тоя стар пън Барабаш всеки ден могат да го заровят в земята, а Гроджицки не желае нищо друго, освен да си седи в Кудак и от време на време да плаши татарите с оръдията си. Остава само Кшечовски.
Може дори да получи хетманство в Украйна!
Звездите мигаха по небето, а на полковника се струваше, че това са скъпоценни камъни по жезъла му; вятърът шумеше в тръстиките, а той помисли, че хетманско знаме шуми.
Оръдията на Кудак гърмяха непрекъснато.
„Хмелницки ще сложи гърлото си под меча — продължаваше полковникът да мисли, — но това е по негова собствена вина! Можеше да бъде другояче! Ако беше тръгнал веднага към Украйна!… Можеше да бъде другояче! Там ври и кипи, там е натрупан барут, който чака само искра. Жечпосполита е могъща, но в Украйна няма сила, а кралят не е млад и е болнав!
Една битка, спечелена от запорожците, би имала непредвидими последици…“
Кшечовски скри лице в дланите си и седеше неподвижен, а в това време звездите слизаха все по-ниско и постепенно залязваха в степта. Скритите в тревата пъдпъдъци започнаха да си подвикват. Скоро щеше да се развидели.
Накрая размишленията на полковника се затвърдиха в непоколебимо намерение. Утре ще нападне Хмелницки и ще го направи на пух и прах. През неговия труп ще стигне до богатство и почести, ще стане наказващата десница на Жечпосполита, неин защитник, в бъдеще — неин сановник и сенатор. След победата над Запорожието и над татарите няма да му откажат нищо.
И все пак — не го направиха литински староста.
При тоя спомен Кшечовски стисна пестници. Не го направиха староста въпреки силното влияние на неговите покровители, на рода Потоцки, въпреки военните му заслуги, само защото бил homo novos137, а съперникът му произхождал от княжески род. В тая Жечпосполита не беше достатъчно да станеш шляхтич, трябваше още да чакаш това шляхтичество да се покрие с плесен като вино, да ръждяса като желязо.
Хмелницки единствен можеше да въведе нов ред в тия работи, защото на него дори самият крал симпатизираше — но горкият предпочете да си строши главата в кудашките скали.
Полковникът постепенно се успокояваше. Отказали му веднъж да го направят староста — и какво от това? Затуй пък още повече ще се стремят да го възнаградят, особено след като победи и потуши бунта, като освободи от междуособиците Украйна и цялата Жечпосполита. Тогава нищо няма да му откажат, тогава няма да се нуждае от рода Потоцки дори…
Сънената му глава клюмна върху гърдите и той заспа, унесен в мечти за староство, за кастеланство, за дарения и привилегии от страна на краля и сейма…
Когато се събуди, вече се зазоряваше. По байдаците всички още спяха. В далечината водите на Днепър лъщяха на бледата, разсеяна светлина. Наоколо цареше пълна тишина. Тази именно тишина го събуди.
Кудашките оръдия бяха престанали да гърмят.
„Какво значи това? — помисли Кшечовски. — Дали първата атака е отбита? Или Кудак е превзет?“
Но това е невъзможно!
Не! Пребитите казаци просто лежат някъде далеко от замъка и лижат раните си, а едноокият Гроджицки поглежда към тях през бойниците и отново насочва оръдията.
Утре ще повторят атаката и пак ще си строшат зъбите.
В това време се развидели. Кшечовски събуди хората в своя байдак я изпрати една малка лодка за Флик.