До някое време изглеждаше, че Вернер е готов да преговаря, защото разговаряше спокойно с Кшечовски и слушаше внимателно всички обещания, които изменилият полковник не пестеше. Заплатите, с които Жечпосполита беше закъсняла, както и за година напред, щели да бъдат веднага изплатени. След година можели да отидат където пожелаят, дори в кралския стан.
Вернер уж се колебаеше, но в това време тихо нареди байдаците така да се подредят, че да образуват затворен кръг. По тоя кръг се образува стена от пехотинци, едри и силни хора, облечени с жълти куртки и с шапки от същия цвят, в пълен боен ред, с ляв крак издаден напред за стрелба и с мускети от дясната си страна.
Вернер с гола шпага в ръка стоеше в първата редица и обмисляше дълго.
Накрая вдигна глава.
— Herr Hauptmann!139 — каза той. — Съгласни сме!
— Няма да загубите на новата служба! — възкликна Кшечовски с радост.
— Но при едно условие…
— Предварително съм съгласен.
— Щом е така, много добре. Нашата служба към Жечпосполита свършва през юни, от юни ще дойдем при вас.
От устата на Кшечовски се изтръгна проклятие, но все пак той се въздържа да не избухне.
— Подиграваш ли се, полковник? — попита той.
— Не! — отговори Вернер хладнокръвно. — Нашата войнишка чест ни задължава да държим на договора си. Службата ни свършва през юни. Ние служим за пари, но не сме изменници. Иначе никой не би ни наемал, а и вие самите не бихте ни вярвали — кой ще ви гарантира, че още при първия бой няма отново да минем към хетманите?
— Какво искате тогава?
— Да ни оставите да си отидем.
— Дума да не става, безумни човече! Ще заповядам да ви избият до крак.
— А колко от своите ще загубиш?
— Жива душа няма да излезе оттук.
— Половината от вас няма да останат.
И двамата казваха истината. Затова Кшечовски не искаше още да започва бой, при все че хладнокръвието на немеца го изкара от кожата му, и той се задушаваше от ярост.
— Помислете си, докато слънцето още свети в ръкава — извика той. — След това ще открия огън.
И се отдалечи бързо с лодката си, за да се посъветва с Хмелницки.
Настана време на очакване. Казашките байдаци обградиха в още по-тесен пръстен немците, които запазиха такова хладнокръвие, на каквото е способен пред опасността само много добре обучен войник. На заплахите и обидите, които постоянно изригваха от казашките байдаци, отговаряха с презрително мълчание. Това беше наистина внушителна демонстрация на спокойствие сред все по-силните взривове на ярост от страна на молойците, които размахваха заплашително пики и „пищялки“, скърцаха със зъби и псуваха, като очакваха нетърпеливо знак да почнат боя.
В това време слънцето, като завиваше от юг към западната страна на небето, постепенно вдигаше златните си лъчи от ръкава и той потъваше в сянка. Най-сетне потъна напълно.
Тогава засвири тръба и веднага след това отдалеч се чу гласът на Кшечовски:
— Слънцето залезе! Решихте ли вече?
— Да! — отвърна Вернер и като се обърна към войниците, замахна с гола сабя.
— Feuer!140 — изкомандва той със спокоен, флегматичен глас.
Разнесе се гръм! Плясък на тела, които падаха във водата, викове на ярост и трескава стрелба отговаряха на гласа на немските мускети. Докараните на брега оръдия се обадиха басово и започнаха да бълват гюллета срещу немските байдаци. Пушеците напълно закриха ръкава — и сред виковете, грохота, съскането на татарските стрели, гърмежите на „пищялките“ и кремъклийките само последователните залпове на мускетите показваха, че немците още се бранят.
На залез-слънце битката все още кипеше, но видимо отслабваше. Хмелницки, придружен от Кшечовски, Тухай бей и петнайсетина атамана, дойде на самия бряг, за да наблюдава боя. Разширените му ноздри поемаха барутния дим, а ушите му се упояваха от виковете на давещите се или убивани немци. И тримата предводители гледаха на тая касапница като на забавно зрелище, което същевременно беше щастливо предзнаменование за тях.
Битката замираше. Гърмежите замлъкнаха, вместо тях все по-силните възклици на казашкия триумф стигаха до небето.
— Тухай бей — каза Хмелницки, — това е денят на първата победа.
— Пленници няма! — сопна се мурзата. — Не искам такива победи!
— Ще ги вземеш в Украйна. Целия Стамбул и Галата ще напълниш със своите пленници!