— Ще взема дори теб, ако няма кого!
При тия думи дивият Тухай бей се засмя злобно, а след малко добави:
— Все пак с готовност бих взел тия „франки“.
В това време боят престана напълно. Тухай бей обърна коня си към стана, а след него и другите.
— Хайде! Сега към Жълти води! — извика Хмелницки.
Петнадесета глава
Като слушаше битката, поручикът чакаше с трепет нейния край, защото смяташе, че Хмелницки се е сблъскал с всичките сили на хетманите.
Но надвечер старият Захар го изведе от заблуждението му. Вестта за измяната на казаците под предводителството на Кшечовски и за избиването на немците възмути младия рицар до дъното на душата, защото това беше предвестник на бъдещи измени, а поручикът знаеше отлично, че значителна част от хетманските войски се състои главно от казаци.
Угнетеността на поручика растеше, а тържествуването в запорожкия стан прибавяше горчилка към нея. Всичко се очертаваше в най-лош вид. За княза не се чуваше нищо, а хетманите изглежда бяха направили страхотна грешка, като вместо да хвърлят цялата си сила към Кудак или да чакат неприятеля в укрепените станове в Украйна, бяха разделили силите, сами се бяха отслабили и дали широко поле за вероломство и измяна. Наистина в запорожкия лагер още по-рано говореха за пан Кшечовски и за отделно изпратената войска под предводителството на Стефан Потоцки, но поручикът не хващаше вяра на тия вести. Той смяташе, че това са силни разузнавателни отряди, които навреме ще бъдат отдръпнати. Но стана другояче. Покрай измяната на Кшечовски Хмелницки се сдоби с още няколко хиляди души, а над младия Потоцки се надвеси страшна опасност. Лишен от помощ и залутан в пустинята, той лесно можеше да бъде обкръжен от Хмелницки и смазан напълно.
С болка от раните, изпълнен с тревога, през безсънните си нощи Скшетуски се утешаваше само с мисълта за княза. Защото звездата на Хмелницки ще залезе, когато князът се вдигне от своя Лубни. А кой може да знае дали той вече не се е съединил с хетманите? Макар силите на Хмелницки да бяха значителни, макар началото на похода да беше успешно, макар с него да беше Тухай бей и самият кримски „цар“ да беше обещал да се притече на помощ в случай на неуспех, Скшетуски не допускаше нито за миг, че тая буря би могла да продължи много, че един казак ще може да разклати цялата Жечпосполита и да сломи нейната страшна сила. „Тая вълна ще се разбие в праговете на Украйна“ — мислеше поручикът. Как са свършвали досега всички казашки бунтове? Избухваха като пламък и угасваха при първото сблъскване с хетманите. Така е било досега. Когато от една страна се изправяха за бой низовски хищници, а от друга — сила, чиито брегове се миеха от две морета, беше лесно да се предвиди изходът. Бурята не може да бъде трайна, значи ще мине и ще настъпи хубаво време. Тая мисъл крепеше пан Скшетуски и може да се каже, че тя го държеше на крака, защото иначе върху него тежеше такова тежко бреме, каквото досега никога в живота си не беше носил. Бурята, макар и да мине, може да унищожи нивите, да събори къщите и да нанесе несметни щети. Ето поради тая буря той едва не загуби живота си, беше ранен и попадна в плен тъкмо тогава, когато държеше на свободата си почти толкова, колкото на своя живот. А как ли можеха да пострадат от вихъра по-слабите същества, които не умеят да се бранят? Какво ли ставаше там в Розлоги с Елена?
Но Елена трябва да е вече в Лубни. Поручикът я виждаше в сънищата си обкръжена от дружелюбни лица, приласкана от самия княз и княгиня Гризелда, предмет на възхищение на рицарите, но самата тя тъгуваща за своя хусар, запилял се някъде в Сечта. Но ще дойде най-сетне моментът, когато хусарят ще се върне. Сам Хмелницки му беше обещал свобода — а и казашката вълна се носи и носи към праговете на Жечпосполита; когато се разбие в тях, ще дойде краят на мъките, терзанията и безпокойствата.
Вълната наистина се носеше. Без да се бави, Хмелницки вдигна лагера и тръгна срещу хетманския син. Неговата сила действително беше страшна, защото заедно с казаците на Кшечовски и чамбула на Тухай бей водеше близо 25 хиляди обучени и жадни за бой воини. За силите на Потоцки липсваха сигурни сведения. Бегълците казваха, че той води две хиляди души тежковъоръжена конница и двайсетина оръдия. При това съотношение на силите изходът на битката можеше да бъде съмнителен, защото често пъти една атака на страхотните хусари беше достатъчна да смачка десет пъти по-многоброен неприятел. Така пан Ходкевич, хетман литовски, на времето си при Кирхолм с три хиляди хусари бе превърнал на пух и прах осемнайсет хиляди отбрана шведска пехота и конница; така при Клушин една бронирана хоронгва като вихър бе разпръснала няколко хиляди английски и шотландски наемници. Хмелницки помнеше това, ето защо вървеше, според думите на руския летописец, бавно и предпазливо: „с многото очи на своя ум, като ловец хитър, оглеждайки се на всички страни и стражи на миля и повече от стана си имайки“141. Така се приближи той до Жълти води. Пак хванаха двама нови неприятелски войници. Те потвърдиха малобройността на коронните сили и съобщиха, че кастеланът вече се прехвърлил през Жълти води. При тая вест Хмелницки спря на място като закован и се окопа с валове.