А когато се запиташе какво ли става с Елена и когато обмисляше какво може да се случи, ако злата съдба я задържи в Розлоги, той протягаше ръце към небето и викаше с глас, в който тръпнеше бездънно отчаяние и почти заплаха: „Боже, вземи душата ми, защото страдам повече, отколкото съм заслужил!“ После се сещаше, че богохулства, та падаше по лице и молеше за спасение, за опрощение, за милост към отечеството и към онази невинна гълъбица, която може би напразно призовава към Божията и неговата помощ. Накъсо казано, толкова бе страдал, че сега вече не го радваше дарената му свобода, а тоя хетман запорожки, тоя триумфатор, който искаше да покаже своя блясък, като прояви великодушие, вече никак не му правеше впечатление. Хмелницки забеляза това, намръщи се и рече:
— Побързай да се възползваш от милостта ми, докато не съм се отметнал, тъй като само моите добродетели и вяра в доброто дело ме правят толкова непредпазлив да си увеличавам враговете, защото зная добре, че ще воюваш против мене.
На това пан Скшетуски отговори:
— Ако Бог ми даде сили.
И така погледна към Хмелницки, та чак надзърна в дълбините на душата му, а хетманът не можа да понесе тоя поглед, заби очи в земята и едва след малко се обади:
— Да оставим това. Достатъчно съм могъщ и нищо не значи за мене някакъв си слабак. Ще разкажеш на княза, твоя господар, какво си видял тук и ще го предупредиш да не се държи толкова дръзко, че като загубя търпение, ще го посетя в Задднеприето, а не зная дали ще му е приятна тая моя визита.
Скшетуски мълчеше.
— Казах и още веднъж повтарям — продължаваше Хмелницки, — че воювам не срещу Жечпосполита, а срещу „кралчетата“, а между тях князът е на първо място. Той е и мой враг, и на руския народ, отцепник от нашата църква и жесток човек. Чувам, че гаси бунта с кръв. Нека внимава да не пролее своята.
При тия думи Хмелницки се възбуждаше все повече и повече, та чак кръвта нахлу в лицето му, а очите му мятаха пламъци. Виждаше се, че изпада в пристъп на ярост и гняв, при които напълно губи разум и се забравя.
— Ще заповядам на Кривонос да ми го доведе тук на въже! — викаше той. — Ще го стъпча под краката си, с коня си по гърба му ще се качвам!
Скшетуски гледаше извисоко разярения Хмелницки, после отговори спокойно:
— Победи го по-напред.
— Ваша светлост хетмане! — обади се Кшечовски. — Я да си върви вече тоя дързък шляхтич, защото не подобава на твоето достойнство да се гневиш пред него, а понеже му обеща свобода, той разчита, че или ще погазиш думата си, или ще слушаш неговите обидни думи.
Хмелницки се опомни, посумтя малко, след което каза:
— Тогава нека си върви, а за да знае, че Хмелницки плаща за доброто с добро, дай му пернач, както казах, и четирийсет татари, които да го съпроводят до самия им лагер.
После се обърна към Скшетуски и добави:
— А ти знай, че сега сме квит. Обикнах те въпреки твоята дързост, но ако ми паднеш още веднъж в ръцете, няма да се отървеш.
Скшетуски излезе с Кшечовски.
— Щом хетманът те пуска здрав и читав — каза Кшечовски — и можеш да отидеш където поискаш, тогава като на стар познат ще ти кажа: бягай, ако ще би във Варшава, не обаче в Задднеприето, защото от там жива душа няма да се измъкне. Вашето време мина. Ако имаше ум в главата, щеше да се присъединиш към нас, но зная, че е напразно да ти приказвам. А щеше да стигнеш високо, както ще стигнем ние.
— До бесилката — измърмори Скшетуски.
— Не искаха да ми дадат литинското староство, но сега ще си взема не едно, а десет. Ще прогоним пановете Конецполски, Калиновски, Потоцки, Любомирски, Вишньовецки, Заславски и цялата шляхта и ще си поделим техните имоти, което ще да е и според Божия промисъл, щом той вече ни даде две толкова значителни виктории145.
Скшетуски се беше замислил за нещо друго и не слушаше приказките на полковника, който продължаваше:
— Когато след боя и нашата виктория видях в квартирата на Тухай бей пленен моя господар и благодетел, негова светлост коронния хетман, той веднага благоволи да ме обяви за неблагодарник и Юда. А на това аз му отговорих: „Ваша светлост воеводо! Аз не съм неблагодарник, защото, като се настаня в твоите замъци и имения, ще те направя мой подстароста — обещай ми само, че няма да се напиваш.“ Хо! Хо! Ще забогатее Тухай бей от тия важни птици, които е наловил — и затова така ги пази, иначе ние с Хмелницки досега да сме си поприказвали с тях. Но ето, колата за тебе е готова и татарите са вече строени. И така, за къде желаеш да заминеш?