— За Чигирин.
— Каквото си постелеш, на това ще легнеш. Татарите ще те съпроводят дори до самия Лубни, защото така им е заповядано. Погрижи се само твоят княз да не ги набучи на колове, което сигурно би направил с казаци. Затова и ти даваме татарите. Хетманът заповяда да ти върнат и коня. Бъди здрав и ни споменавай с добро, а княза поздрави от нашия хетман, па ако можеш, придумай го да дойде да се поклони на Хмелницки. Може да го умилостиви. Бъди здрав!
Скшетуски седна в колата, която татарите обградиха незабавно, и тръгна на път. През пазарния площад се промъкваха трудно, защото целият беше задръстен от запорожци и селяни. И едните, и другите си варяха булгур и пееха песни за победата при Жълти води и Корсун, съчинени вече от слепците, свирачи на лира, които се стичаха в лагера от всички страни. Между огньовете, под котлите с булгур, тук-таме лежаха тела на убити жени, над които през нощта е имало оргии, или стърчаха пирамиди от отсечени след боя глави на убити и ранени войници. Тия тела и глави вече започваха да се разлагат и да издават миризма на гнило, която обаче изглежда никак не беше неприятна за струпалите се тълпи. Градът носеше по себе си следите от опустошенията и дивите своеволия на запорожците; вратите и прозорците бяха изкъртени; изпотрошени късчета от хиляди предмети, смесени с пух и слама, покриваха площада. Стрехите на къщите бяха окичени с обесени, повечето от тях евреи, а паплачта се забавляваше, като се хващаше за краката им и се люлееше на тях.
От едната страна на площада се чернееха пепелищата на изгорели къщи, между които и на енорийската католическа черква; от пепелищата още лъхаше горещина и се вдигаше дим. Въздухът беше пропит с миризма на изгоряло. Зад опожарените къщи се бе настанила татарска военна част, край която Скшетуски трябваше да мине, и множество пленници, пазени от гъсто наредена татарска стража. Който от околностите на Чигирин, Черкаси и Корсун не бе успял да се скрие или не бе паднал под секирата на тълпата, той беше взет в плен. Така че между пленниците имаше и войници, взети в робство при двете сражения, и жители от околността, които дотогава не бяха могли или не бяха пожелали да се присъединят към бунта, хора от имотната шляхта или прости шляхтичи, подстарости, арендатори, чифликчии, дребна селска шляхта, жени и деца. Старци нямаше, защото татарите ги избиваха като негодни за продажба. Те също така бяха подкарали в плен и цели руски села и заселища, на което Хмелницки не смееше да се противопостави. На много места се бе случило мъжете да отидат в казашкия стан, а като награда за това татарите бяха подпалили къщите им и отвлекли жените и децата им. Но при това всеобщо развилняване и подивяване на душите никой не повдигаше въпрос за тия неща, никой не протестираше. Селяните, които грабваха оръжие, се отказваха от родните си села, жените и децата си. Вземаха им жените, те пък вземаха други, по-хубави, нали са „ляшки“, а като се наситеха на прелестите им, убиваха ги или ги продаваха на татарите. Между пленниците не липсваха и украински моми, вързани по три, по четири на едно въже заедно с девойки от шляхтишки домове. Робството и злата участ бяха изравнили съсловията. Видът на тия същества покъртваше до дъно душата и будеше жажда за отмъщение. Окъсани, полуголи, изложени на срамни шеги от страна на неверниците, които се влачеха на групи от любопитство по площада, блъскани, бити или целувани от отвратителни усти, те губеха съзнание и воля. Някои хлипаха или плачеха на висок глас, други с вцепенени очи, с израз на умопомрачение върху лицето и зинала уста се поддаваха примирено на всичко, което правеха с тях. Тук-там избухваше крясък на пленник, убиван безмилостно заради отчаяна съпротива. Плющене на бичове от волска кожа се носеше между групите мъже и се сливаше с виковете от болка и с писъците на децата, рева на добитъка и цвиленето на конете. Пленниците не бяха още поделени и наредени в походен строй, затова навсякъде цареше най-голяма бъркотия. Коли, коне, рогат добитък, камили, овце, жени, мъже, купища плячкосвани дрехи, съдове, сърмени материи, оръжие, всичко това, наблъскано в един огромен куп, чакаше да бъде поделено и подредено. От време на време разезди докарваха нови групи от хора и добитък, натоварени салове минаваха през Рус, а от главния стан непрекъснато пристигаха нови тълпи, за да наситят очите си с гледката на събраните богатства. Някои, напили се с кумис146 или водка, облечени с чудновати дрехи, с католически свещенически одежди, с руски раса и дори с женски рокли, започваха вече спорове, караници и панаирджийски крясъци кому какво ще принадлежи. Татарските пастири се забавляваха, насядали по земята между стадата си: едни свиреха пронизително на пищялки, други хвърляха ашици и се налагаха един друг с тояги. Безброй кучета, дошли тук подир господарите си, се джафкаха и виеха жално.