И сега, като дойде време или да остане в Чигирин и да мине под ножа на тълпите, или да тръгне с Богун, пан Заглоба се реши на второто.
— Щом си такъв десперат155 — каза той, — и аз ще тръгна с тебе. Може да се случи да ти бъда полезен или да те възпра, когато дотрябва. Ние вече така си допаднахме един на друг като гърне и похлупак, но не очаквах всичко това.
Богун не отвърна нищо. След половин час двеста казака застанаха в походен ред. Богун излезе напред, а с него и пан Заглоба. Тръгнаха. Селяните, които стояха на купчини тук-таме по площада, ги гледаха изпод вежди и си шепнеха, като се мъчеха да отгатнат закъде заминават, дали ще се върнат скоро, или няма да се върнат.
Богун яздеше мълчаливо, затворен в себе си, тайнствен и мрачен като нощ. Казаците не питаха къде ги води. Те бяха готови да отидат подир него дори накрай света.
След като се прехвърлиха през Днепър, излязоха на пътя за Лубни. Конете тръгнаха в тръс, като вдигаха облаци прах, а понеже денят беше тежък, сух, скоро се покриха с пяна. Тогава забавиха крачка и се разтегнаха в дълга, разкъсана верига по пътя. Богун излезе напред, пан Заглоба се изравни с него, защото желаеше да подхване разговор.
Лицето на младия хайдутин беше по-спокойно, само смъртна тъга личеше явно по него. Човек би казал, че далечината, в която погледът се губеше на север отвъд Кагамлик, бегът на коня и степният въздух са успокоили у него оная вътрешна буря, която бе избухнала след прочитането на писмата, носени от Женджан.
— Жар се лее от небето — рече пан Заглоба, — та чак ботушите парят. И с платнения кител е горещо, защото няма никакъв вятър. Богуне, я слушай, Богуне!
Хайдутинът погледна с дълбоките си черни очи, сякаш пробуден от сън.
— Внимавай, синко — каза пан Заглоба, — да не те изяде меланхолията, тя излезе ли от черния дроб, където й е мястото, и удари ли в главата, веднага може да побърка разума. Трябва да си се родил през май, а това е месецът на Венера, през който въздухът е толкова любовен, че дори треската почва да чувства желание към друга треска, а родените през тоя месец хора имат по-голям интерес към жените, отколкото другите. Все пак печели тоя, който съумее да се въздържи, затова те съветвам да се откажеш от отмъщение. Ти основателно можеш да се сърдиш на Курцевич, но нима на света има само едно момиче?
Богун сякаш в отговор не на Заглоба, а на собствената си мъка се обади с глас, който повече приличаше на ридание:
— Една е тя, гълъбицата, една на света!
— Дори и така да е, щом към другиго гука, ти нямаш полза от това. Вярно казват, че сърцето е доброволец, който служи под каквото знаме пожелае. При това имай предвид, че момичето е от род, защото чувам, че Курцевичи имали княжески произход… Това е много високо потекло.
— По дяволите вашите потекла, родове, документи! — тук хайдутинът удари с всичка сила по дръжката на сабята. — Ето моя род! Ето моето право и документи! Това ми е и кум, и сват! О, изменници! О, вража кръв проклета! Добър беше за вас казакът, другар ви беше и брат, когато трябваше да ходите с него в Крим, да грабите турски богатства, плячката да делите. Тогава го коткаха и го наричаха син и момичето му обещаваха, а сега какво? Дошъл някакъв си шляхтич, гален лях, и се отказаха от казака, от сина и другаря — душата ми изтръгнаха, сърцето изтръгнаха, на друг момичето, а ти, ако щеш, мри, казаче, страдай и се мъчи!…
Гласът на Богун затрепера. Той стисна зъби и започна така да се бие с пестници в широката гръд, та чак кънтеше като от подземие.