Марта въздъхна шумно.
— Е, щом това ще му направи удоволствие…
— Разбира се, че ще му направи. Хари кръстоса щръкналите си крака. — Мъжете не обичат да бъдат побеждавани от жените.
Втора глава
Алан Фрисби остави върху бюрото папката, в която се беше задълбочил, и погледна въпросително току-що влязлата в кабинета му секретарка.
— Полковник Шели и съпругата му са тук — каза тя. — Имат уговорена среща.
— Да, покани ги веднага. — Фрисби избута настрани папката си и се облегна във въртящия се стол. Този слаб и висок мъж не помнеше откога е в застраховането. Вече на 55 години ръководеше първокласен бизнес. Надяваше се, че скоро синът му, който учеше в Университета, ще се квалифицира достатъчно и ще поеме по-голямата част от работата.
Малко се стресна, когато Марта влезе в кабинета му, който до нейното появяване му изглеждаше доста просторен. Но когато тя приближи към бюрото, стаята като че ли се сви под огромните й размери. Високият мъж, приличащ на щъркел, който я следваше, явно беше Полковник Шели, съпругът й.
Фрисби стана, ръкува се и предложи столове. Марта седна, а Хари отиде до прозореца и започна да подръпва мустаците си. На Фрисби му се стори, че Полковника като че ли е притеснен от нещо.
— Не обръщайте внимание на Полковника, мистър Фрисби — каза тя. — Нямате представа какво ми струваше да го накарам да дойдем тук. Той просто не вярва в застраховките.
— Има, който пази… — промърмори Хари, ходейки насам-натам из кабинета. — Само излишни харчове. Като изгубиш нещо, вината си е само твоя. Важното е нищо да не се губи.
Фрисби си беше имал работа с всякакви особняци. Демонстрира им своята професионално съчувствена усмивка, на което Полковника отвърна с хладен поглед. Фрисби се концентрира върху Марта.
— Не е кой знае какво, мистър Фрисби — каза тя.
— Скъпият Полковник току-що ми купи подарък за годишнината от сватбата ни и аз искам да го застраховам.
— Глупости — каза Хари иззад гърба на Фрисби.
— Ако я изгубиш, значи си го заслужаваш.
— Не му обръщайте никакво внимание! — Марта се усмихна. — Полковника си има свои схващания, аз си имам свои. Смятам, че трябва да застраховам подаръка си. — Тя постави със замах кутийката за бижута върху бюрото на Фрисби. — Все пак платил е за него осемнадесет хиляди долара. Всичко се случва… Може да я откраднат.
Щом Фрисби взе кутийката, Хари светкавично извади парче маджун и го притисна върху ключалката на големия шкаф за папки, зад гърба на домакина. Всичко беше извършено за момент. Хари веднага заобиколи бюрото на Фрисби и отиде до прозореца. Постави отпечатъка в малка тенекиена кутийка, която носеше, и я пусна в джоба си.
— Много е красива — възхити се Фрисби на гривната. — Ще се погрижа за нея. Непременно трябва да я застраховате.
— Обикновено застраховам в Лос Анджелис & Калифорния — каза Марта. Те се грижат за другите ми бижута.
— Чудесно, мисис Шели. Аз работя с Л.А. & Калифорния и мога да го уредя. Нали искате застраховка за една година.
Марта кимна.
— Да, ако обичате.
Фрисби погледна списъка с тарифите.
— Трийсет долара, мисис Шели. Това ви дава пълна осигуровка.
— Ще платим веднага. Хари имаш ли в себе си 30 долара?
— Да, имам трийсет долара. Пари на вятъра са това — каза Хари намръщен, но извади дебела пачка от джоба на панталона, отброи три банкноти по десет и ги пусна върху бюрото.
— Къде сте отседнали, мисис Шели? — попита Фрисби, попълвайки разписката.
— Вила „Белевю“ на Лендсдайн Авеню.
Фрисби изглеждаше впечатлен.
— Собственикът е Джак Карсън, нали?
— Точно така. Наех я за 3 месеца.
— Ще ми дадете ли номера на застрахователната си полица — попита Фрисби.
— Не, но сам ще го вземете. Данните са: Полковник Хари Шели, 1247 Хил Кресцент, Лос Анджелис.
Фрисби си записа и вдигна глава. Забелязвайки, че Хари се е загледал във фотокопирната машина, сложена на поставка до прозореца, попита:
— Интересувате ли се от такива машини, Полковник?
Хари се обърна.
— Не им разбирам. Доволен съм, че вече се оттеглих от бизнеса. Много съм стар да се оправям с тия нови машинарии.
— Сега вече всичко е наред — каза Марта и пусна кутийката с гривната в чантата си. — Е, не си чак толкова стар. — Тя стана с мъка от стола си.