След като си отидоха, Фрисби телефонира на Лос Анджелис & Калифорния Иншуърънс Корпорейшън. Той винаги проверяваше непознатите клиенти и Марта добре знаеше това. Казаха му, че Полковник Хари Шели им е клиент отскоро и че бижутата на съпругата му са застраховани за 150 000 долара. Нито той, нито застрахователната компания можеха да знаят, че скъпоценностите бяха заети на Марта от Аби само за да ги застрахова. Нито пък можеха да знаят, че 1247 Хил Кресцент беше адрес на квартира, притежавана от Аби и използвана от много крадци на бижута, в случай на нужда от подобаваща фасада.
Марта тежко се натовари на кадилака, паркиран пред офиса на Фрисби. Хари влезе след нея.
Джони запали колата и потегли.
— Е, и?
— Изглежда, няма да е трудно — докладва Хари. — Няма сигнализация. Вратите към кабинета не са сложни. Единственото коварно място е ключалката на шкафа за папки, но аз взех отпечатък, който може да ти послужи.
— А портиера?
— Струва ми се, че е от тия, дето не се престарават много в работата.
Джони изсумтя.
— Може да ни се наложи да останем вътре няколко часа. Най-добре ще е да влезем около осем часа, защото на тъмно няма да можем да работим.
— Да. — Хари загриза мустаците си. — В осем вече всички служители са си тръгнали. Ще разполагате с час и половина, докато се стъмни.
Щом пристигнаха във вилата, се събраха на съвещание.
Марта разясни цялата операция.
— Получих тази информация от една жена, която е работила за Фрисби. — Тя каза това, надзъртайки във вече опустошената кутия от шоколадови бонбони. — Трябва да намерим в кабинета на Фрисби документите за застраховки на бижута. Тази жена ми каза, че той ги пазел в специална папка в шкафа. Няма да е трудно да я намерим, защото има лепенка с надпис „Застраховки на бижута“. На първа страница в папката е списъкът с имената и адресите, цената и указания къде се съхраняват бижутата — било то в сейфове по домовете на собствениците, било в банка или някъде другаде. Това е, което ми трябва. От този списък ще знаем към кое си заслужава да се насочим и доколко ще ни е трудно да се доберем до него. Без списъка само ще губим време и няма да стигнем доникъде. В кабинета има даже фотокопирна машина за удобство. За вас остава само да преснимате документите, да заключите обратно оригиналите в шкафа и сме в играта.
— Машината е „Зенокс“ — каза Хари на Джилда. — Указанията са написани върху капака. Заредена е с хартия. Само трябва да сложиш оригиналите върху машината и да натиснеш бутона.
Джилда кимна.
Хари извади тенекиената кутийка от джоба си и я подаде на Джони.
— Това е отпечатъкът на ключалката. Говори ли ти нещо?
Джони отвори кутийката, разгледа отпечатъка и направи гримаса.
— Говори ми, даже много. Това е ключалка „Херман“ и е дяволски коварна. Той се облегна и се загледа към морето, за да помисли малко.
Марта държеше между пръстите си голям бонбон с пълнеж. Гледайки напрегнато Джони, тя изведнъж се разтревожи.
— Не можеш ли да се справиш с нея? — попита тя с леко писклив глас. — Аби каза, че можеш да се справиш с всякакви ключалки?
Джони бавно обърна глава и я погледна с ледените си очи.
— Не се паникьосвай, Плюска — каза той. — Мога да се справя и с тази ключалка, но искам малко да помисля.
Джилда се изкикоти.
— Не ме наричай Плюска — изръмжа Марта вбесена. — Виж какво ще ти кажа…
— Я стига — отсече Джони. — Не ми пречи да мисля.
Хари поглади мустак и погледна Джилда. Намигна й лекичко с тежкия си, сбръчкан клепач. Марта беше толкова шокирана, че дори върна бонбона в кутията, но си замълча.
Най-сетне Джони кимна.
— Ще стане. Ще трябва да прескоча до Маями за няколко модела ключове. Ще е много рисковано да ги взема оттук. Да, о’кей, ще стане.
Марта въздъхна дълбоко, повдигайки огромния си бюст.
— Малко ме поуплаши за момент. Всичко зависи от това дали ще вземем тези документи.
Джони отмести поглед от нея. Не направи дори и най-малък опит да скрие нетърпението и апатията си.
— Ще ми трябва още една кола — каза той. — Кадилакът е представителен, но много се набива на очи. Ще наема един „Херц“. — Той се изправи и отиде във всекидневната.
Тримата го чуха как се уговаря по телефона за „Херца“.