Тя го погледна и кимна.
— Да.
Хари кръстоса крака, поколеба се малко и после попита.
— Имаш ли едно и за мене?
— Да, Хари.
— Няма да стане нужда, но за всеки случай. По-добре е да умреш пронизан от меч, отколкото от тъп кухненски нож.
Джилда и Джони се появиха на терасата. Хари и Марта не ги бяха чули да идват. И двамата се обърнаха припряно и погледнаха с напрегнато очакване.
Джилда се отпусна в един стол. Събра косата си от раменете и я повдигна нагоре с малко треперливо движение. Джони отиде до Марта.
— Ето ти го — каза той и постави върху масата четири листа фотокопирна хартия. — Не беше лесно.
Марта остави наполовина изяденото бутче върху картонената чиния и погледна суровото и безизразно лице на Джони.
— Някакви проблеми?
— Имаше някой и друг, но се справихме. Портиерът не е чак такъв мързел. Без малко да ни хване. Но както и да е, важното е, че успяхме.
— Абсолютно сигурен ли си, че няма да си имаме неприятности? — отново попита Марта.
— Той беше чудесен! — каза Джилда с дрезгав глас. — Отключи и заключи всички ключалки. Цели осемдесет минути отваря този шкаф за папки. Аз почти полудях. Но не и той! И след като преснимахме папката, още половин час заключва шкафа.
— Стига, стига! — каза Джони. — Просто свърших работата. Сега отивам да поплувам.
Той притича надолу по стълбата към плажа.
— Нали ти казах Марта — обади се Хари, — че е надежден.
— Да знаеш само колко е надежден — каза Джилда. — Беше направо вълшебно. Как само отвори вратите, как беше коленичил пред онази ключалка, шепнейки и, като че ли се люби с жена, толкова нежно, толкова… Никога не съм виждала нещо подобно. И когато ключалката на шкафа поддаде, така както жена би му се отдала, той изпъшка, сякаш… сякаш…
Джилда изведнъж млъкна и стана. Беше се изчервила.
— Ще пиеш ли нещо! — попита нежно Хари. — Да ти налея ли?
Джилда не го чу. Отиде до парапета, наведе се и загледа Джони, който плуваше навътре в морето.
Другите двама се спогледаха. Марта изтри пръстите си в салфетката и взе фотокопията.
Напрежението, докато влязат в сградата, моментът, в който почти налетяха на портиера, разхождащ се по втория етаж, дългото чакане, докато Джони се бори с ключалката, радостта от крайния успех — всичко това беше изморило и изтощило Джилда до краен предел. Тя остави другите двама да разглеждат фотокопията, отиде в стаята си, съблече се и взе студен душ. Беше гореща нощ, с пълна кръгла луна. Прозорците бяха широко отворени, но пак беше задушно. Тя легна гола на леглото с кръстосани крака и ръце под главата. Загледа се в съвършено кръглата луна. Лежа дълго време така, възстановявайки в главата си случилото се. Припомни си ужаса, който изпита, когато Джони я сграбчи и издърпа в тъмното, за да избегнат поклащащата се фигура на портиера.
Светлината на терасата изгасна. Джилда чу как Марта тръгна тежко към хладилника и как вратата на Хари се затвори, но всичко това премина по периферията на съзнанието й. Тя мислеше какво ли прави Джони. Ако сега дойдеше в стаята й, не би му отказала нищо. Желаеше го силно. Така, както не беше пожелавала никой друг мъж.
Но Джони не дойде.
Точно в осем и половина сутринта Фло вкарваше масичката на колелца в спалнята на Марта. Учуди се, че Марта вече беше станала. Седеше на малката си тераса и припряно скрибуцаше с един молив върху лист хартия.
— Добр’утро, мис Марта. Добре ли сте? — попита Фло, въртейки големите си черни очи.
— Разбира се, че съм добре, глупачко! — отсече Марта и остави молива.
Тя огледа масичката с алчни очи. Фло винаги измисляше нещо вълнуващо за закуска и умееше да го сервира добре.
— Кажи на Полковника, че искам да говоря с него след един час. Къде е той?
— Пие си кафето долу на терасата, мис Марта.
— Добре, кажи му.
Половин час по-късно Марта беше изяла четири палачинки със сироп, четири агнешки бъбречета с доматен сос, пет препечени филийки с черешов мармалад и три чаши кафе. Тя бутна настрани масичката на колелца, облегна се назад в стола си и тъкмо въздъхваше доволно, когато някой почука на вратата.
Хари влезе. Приличаше на стар кльощав щъркел, носещ запалена пура.
— Седни! — каза Марта. — Искаш ли кафе? Останало е малко.