— Не, благодаря. Вече пих. — Хари седна и кръстоса крака. — Какво има?
— Направих списък. Хвърли му един поглед! — Марта му подаде листа, върху който беше работила.
Хари го прочете, подръпвайки мустак, и кимна.
— Аз също направих списък. Трябва да ти кажа, че между нас цари пълно единомислие. Но защо не си включила Диамантите на Есмалди! Не мога да разбера.
Марта поклати заплашително глава и изкриви лице така, като че ли беше сдъвкала лимон.
— Хари, да разбирам ли, че ти можеш дотолкова да изглупееш, че да тръгнеш за Диамантите на Есмалди?
— Не разбирам, защо да не тръгна. Те струват 350 000 долара. Аби ще полудее от радост, като ги види. Кажи, защо?
— Аби въобще няма да полудее от радост и аз ще ти кажа защо. Диамантите на Есмалди са застраховани от Нешънъл Фиделити, а това значи Мадокс. Оня кучи син, дето ме вкара за пет години. Той е най-хитрото и най-опасно копеле от цялата застрахователна пасмина. Аз проверих и разбрах, че всичко друго в списъка ми не е застраховано в Нешънъл Фиделити. Другите застрахователни боклуци не са от класата на Мадокс. Веднъж вече съм си имала работа с него — повече не!
Хари кимна.
— Не знаех.
— Е, сега вече знаеш. — Марта придърпа халата си.
— Къде е Джони?
— На терасата.
Тя стана и отиде на балкончето. Наведе се и извика на Джони да се качи.
Като се върна на стола си, огледа празната вече масичка и забеляза, че е останала една филийка от кейка със стафиди. Сложи й дебел слой масло и я захапа.
Джони се качи на терасата.
— Седни — каза Марта. — Сега вече сме в бизнеса.
— Млъкна, за да изтрие устата си със салфетка. — Направихме списъче с хората, които имат повечко бижута и ги държат вкъщи, в сейфове „Райсън“. Цялата плячка ще струва около 1 800 000 долара. Като вземем една трета, толкова ще ни плати оня обирджия Аби Шулман, и получаваме нето 600 000 долара. Твоят дял е 125 000. Какво ще кажеш?
Джони я гледаше с безизразна физиономия. Накрая каза:
— Звучи добре, но ще повярвам чак като ги взема.
— Добре — кимна Марта. — А сега за друго да поговорим. Аби казва, че се оправяш добре със сейфове и ключалки. Подбрала съм хора, които пазят скъпоценностите си в сейфове „Райсън“, защото разбрах, че си работил за Райсън. Така ли е, Джони?
Джони си запали цигара, бавно, без да бърза, гледайки Марта.
— Трябва да ви кажа някои неща за тия сейфове „Райсън“. Те са много специални. Първо, не могат да бъдат разбити или отключени по никакъв начин и второ, за собственика са абсолютно лесни за боравене. Всеки, който реши да разбие такъв сейф, рискува да си изкара един дълъг курорт в затвора.
Марта настръхна и се наведе заплашително напред. Очите й бяха жестоки, а лицето стана каменна маска.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не можеш да отвориш проклетия сейф „Райсън“? — Тя почти крещеше. Кръвта нахлу в лицето й.
— О, я по-кротко! — каза Джони с отегчено изражение. — Както много ядеш и много се ядосваш, няма да изкараш и година време. Не ми крещи!
— Господи! — извика Марта, удряйки дебелите си длани върху страничните облегалки на стола. — Няма да ти позволя да ми говориш така, проклет…
— Млъкни! — озъби се Джони и се наведе към нея. — Чу ли ме? Затвори си тлъстата уста!
Хари седеше крак връз крак, пушеше пурата си и чакаше да види какво ще стане.
— Ти ли ми казваш да млъкна? Ти? — Марта съвсем отпусна гласа си.
Джони стана от стола.
— Не, не ти казвам да млъкнеш. Грешка. Крещи си колкото си искаш. Не искам да си имам работа с такива като тебе. Намери си друг балама, който може да ти отвори „Райсън“. — Той тръгна да пресича терасата.
Марта извика:
— Джони, върни се! Извинявай!
Джони спря и се обърна ухилен. Върна се и седна.
— Няма нищо. Явно че и двамата сме малко по-темпераментни. Той си запали нова цигара и продължи. — И така, да ви обясня как работят тия сейфове „Райсън“. Да речем, някой има много пари, бижута, акции. Той млъкна и погледна Марта. — Усмири ли се? Слушаш ли?
— Слушам — каза Марта, преборвайки се с гнева си. — Продължавай!
— И така, този някой иска да си скъта някъде ценностите. Отива във фирмата „Райсън“ и им излага проблема си. За тях това не е проблем. Искате напълно надежден сейф, сър — моля, заповядайте. После вероятно очаквате, че правят дупка в стената, за да внесат сейфа вкъщи? Но „Райсън“ не работят така. Те извършват елегантно, без суетене, всички операции по монтирането при ни повече, ни по-малко, а точно сто процента гаранция за ефективност. Всеки техен сейф е обезопасен срещу пожар, лесен за боравене, напълно непробиваем. Има плъзгаща се врата, контролирана от специално електронно приспособление, което отваря и затваря с натискане на бутон. Контролните механизми са два. Скрити са някъде в стаята или извън стаята, в зависимост от желанието на клиента. Само собственикът на сейфа „Райсън“ и този, който го е монтирал, знаят къде са скрити контролните механизми. Човекът, който монтира сейфа, е много стар техен работник и получава голяма заплата. От него нищо не може да се измъкне, тяхно вярно куче е. Бутоните на контролните механизми са големи колкото главичка на топлийка. Могат да се скрият навсякъде. Може би ще запитате защо са нужни два контролни механизма. Първият задейства тревога в полицията. Всеки сейф „Райсън“ е свързан посредством жици с най-близкия полицейски участък. Вторият контролен механизъм отваря сейфа. Така че, за да отвориш, трябва да докоснеш първия контролен механизъм, за да прекъснеш връзката с полицията. После докосваш втория и вратата на сейфа се отваря сама. Изваждаш си бижутата или акциите, или парите, докосваш отново двата механизма и готово — сейфът е затворен и връзката с полицията е задействана. Всичко точно. Направо бонбон.