Марта и Хари бяха отделили гърбове от облегалките на столовете си и слушаха захласнати. Джони дръпна от цигарата и продължи:
— Ако не знаеш къде са контролните механизми и се опиташ да разбиеш сейфа, вътре има лъч, който веднага реагира на всеки натиск. Моментално задейства сигнал в местната полиция и преди да си направил и драскотина върху сейфа, във врата ти дишат три-четири ченгета. Надявам се ви е ясно, че сейфът „Райсън“ е най-добрият и най-сигурният измежду всички модели в света.
Марта се отпусна в стола си. Преобилната закуска изведнъж й натежа и тя съжали, че е яла толкова много.
— Чудничко — каза горчиво тя. — Значи всички тия проклети изчисления и подготовки, които правих, са само едно губене на време.
Джони поклати глава.
— Не, не са. Всичко ще се задейства. Аз по-скоро бих отворил сейф „Райсън“, отколкото какъв да е друг сейф. Не забравяйте, знае ли човек къде са двата контролни механизма, сейфът се отваря сам. Грабваш плячката и за три минути да те няма. Номерът е да знаеш къде са контролните механизми.
Марта наостри уши:
— Продължавай…
— Понеже хората, които си купуват сейфове, са богати и мързеливи, а често направо глупави, всеки клон си държи папка с описание на всеки сейф, къде са поставени контролните механизми. Това се наложи, когато една богата стара дама беше забравила къде са й бутончетата и техникът също не си спомняше. Стана голяма олелия! Много добре си я спомням. Дамата си искаше бижутата. Била поканила на гости някакъв тузар, а не може да си сложи труфилата. Измъкна се от конфузното положение, като даде под съд фирмата „Райсън“. И така — Джони се ухили. — Оттогава „Райсън“ имат описание за всеки продаден сейф. Всеки местен клон държи своите описания. Следващият ни ход е да се доберем до тия описания, както се добрахме до списъка от Фрисби. И така, да обмислим детайлите.
Още същия следобед Марта и Хари посетиха седалището на Райсън Сейфс Корпорейшън в Парадайз Сити. Марта обясни, че възнамерявали да си строят къща в околността и щял да им трябва сейф. Докато директорът на местния клон Дейвид Хакет разясняваше системата на работа с клиентите, Хари отново влезе в ролята си на циничен скептик (Какви ли не глупости измислят жените. Вместо да си спастри дрънкулките в обикновен банков сейф, му създава излишни главоболия) и шарейки из кабинета, огледа ключалките, шкафовете за папки и провери за всякакви жички, които да издават наличието на сигнална инсталация. Видя, че има фотокопирна машина и се информира за начина й на работа.
Когато се увери, че Хари се е сдобил с нужната информация, Марта каза, че ще помисли и ще дойде пак. По-късно във вилата Хари беше унил и мрачен, когато заговори на Джони.
— Трудна работа. Има сигнално устройство. И четирите шкафа са с метални капачета на ключалките. Не можах да видя нищо. Струва ми се почти невъзможно.
Джони се разсмя.
— Това ли откри само? Знаеш ли още какво има? Невидим електрически лъч, който дава сигнал в полицията, ако някой мине през него след работното време на кантората. Всяка отворена врата също сигнализира. Ако някой опита да отвори сейфа или шкафовете, се задейства друга алармена инсталация. „Райсън“ са гъчкани с всякакви бъзикни. Много добре ги познавам, нали работих за тях. Но всичко това не струва и пет пари и знаеш ли защо? Защото „Райсън“ не се доверяват на градската електрическа мрежа. Имат си собствен агрегат. Прекъсне ли той, край с цялата обезопасителна система. „Райсън“ са толкова доволни от тая система, че са я инсталирали във всичките си клонове. Ако не я познавах, щях да вляза веднага с двата крака в капана. Но аз я познавам и ще взема документите, които ми трябват.