— Джони, без майтап, нали? — каза Марта с грейнало лице.
— Познавам „Райсън“ като петте си пръста. Много са малко тия, които така добре ги познават. Смятам, че ще се справя.
Марта си отряза дебело парче от шоколадовия кейк, който Фло беше направила предишния ден.
— Бях почнала да се притеснявам — отбеляза тя. — Хари беше толкова разстроен.
— Има за какво да се тревожиш — тихо каза Джони. Извади пакет цигари от джоба на ризата си и запали една.
Марта се вторачи в него с пълна уста. Студените му очи срещнаха нейните и тя почувства тръпка на неловкост. Погълна набързо каквото беше в устата й и попита:
— Какво искаш да кажеш?
Последва продължително мълчание. Хари съсредоточено погледна Джони, а Джилда повдигна глава, както си лежеше върху шезлонга, облечена в белия бански.
Най-сетне Джони заговори:
— Без мене вие тримата сте загубени. Ако смятате, че говоря врели-некипели, кажете и аз ще ви оставя да се оправяте сами, за да видя докъде ще стигнете. Доникъде!
Марта остави недояденото парче кейк. Беше достатъчно умна да разбере накъде бият нещата.
— Продължавай! — отсече сухо. — Кажи, каквото имаш да казваш.
— Ти каза, че моят дял е 125 000 долара — продължи Джони, изпускайки дима през ноздрите си. — Цялата печалба по твоите думи е 600 000 долара. Сега чуй ме добре. Без мене вие дори няма да помиришете тия 600 000, камо ли да ги вземете. Така че… — замълча и погледна първо Марта, после Хари. — Моят дял трябва да бъде 200 000 долара, останалото си го разпределяте, както намерите за добре. Решавайте, това е моето условие.
— Виж какво, копелдак такъв! Ако си мислиш, че… — започна Марта със зачервено от гняв лице, но Хари я прекъсна рязко.
— Марта! Аз ще се оправям!
Тя млъкна и се обърна към Хари, който имаше обичайния спокоен вид: отпуснати клепачи като на костенурка, запалена пура между тънките пръсти.
— Ако този негодник — започна Марта, но Хари отново я спря с мах на ръката си.
— Джони е прав, Марта — каза той. — Без него не бихме могли да направим нищо. Той е техничарят. — Обърна се към Джони с блага усмивка. — Виж какво, Джони, можем да се договорим, да речем, за 150 000 долара. Какво ще кажеш? Все пак идеята е на Марта. Тя стои зад всичко това. Какво ще кажеш за 150 000, а?
Джони стана прав.
— Вие се договорете помежду си — каза той. — Аз искам 200 000 долара, или сами ще си вършите цялата работа. Отивам да поплувам.
— Аз също — каза Джилда и скочи от шезлонга. Джони не й обърна внимание. Тръгна надолу по стълбите за плажа. Джилда го последва.
— Негодник! — Марта беше вбесена.
— Стига, Марта — каза Хари тихо. — Така няма да оправим нещата. Това са неговите условия и толкова. Разбира се, не значи, че ще получи сумата накрая, нали. Няма да подписваме договор, я. Не може да ни задължи.
Марта го гледа напрегнато няколко секунди и после ядът постепенно изчезна от погледа й.
— Мислиш ли, че ще се справиш с него, Хари?
— Защо да не се справя? Навремето с колко луди глави съм се справял. Важното сега е, че не можем без него.
— Щом го зърнах, веднага разбрах, че ще си имаме неприятности с него. — Марта беше толкова ядосана, че не можа да си дояде кейка.
Хари наблюдаваше Джони и Джилда, които плуваха заедно.
— А има и още нещо, Марта. Джилда е влюбена в него — каза той не без тъга в гласа.
— Малко ме интересува!
— Аз харесвам Джилда. Хубаво момиче е. Не бих искал да пострада. — Забеляза, че Марта не е заинтригувана въобще, и смени темата. — Като се върне, ще му кажа, че приемаме условията.
— Стига той да не получи парите, можеш да се съгласяваш с каквото щеш.
— Остави аз да говоря с него.
Марта се вдигна тежко на крака.
— Отивам да дремна. — Тя понечи да каже още нещо, поколеба се, но се отказа и напусна терасата.
Половин час по-късно Джони и Джилда се качиха по стълбите. Джони спря близо до Хари.