— Е, и?
— Добре, Джони. Обсъдихме — каза Хари. — Разбира се, не й харесва, но тя разбира, когато е притисната до стената. Получаваш 200 000 долара.
Джони го погледна продължително. Студените очи притесниха малко Хари, но той съумя да запази спокойното си изражение.
— О’кей — каза Джони. — Само че имай предвид знам всичко за тебе. Аби ми каза, че си един от най-ловките мошеници в бранша. Не се опитвай да ме изпързаляш. Предупреден си. — Прониза Хари с още един дълъг поглед и се насочи към спалнята си.
Хари извади копринената си кърпичка и докосна слепоочията си.
Джилда легна отново на шезлонга.
— Предполагам, че Марта, естествено, смята да го изпързаля — каза тя и си сложи слънчевите очила. — Нали не участваш в това, Хари. Защото мене въобще не ме е грижа, че на нея ще й извият дебелия врат, но ти ми харесваш и не искам да ти се случи нещо лошо.
Хари плъзна поглед по красивото й тяло.
— Благодаря ти, скъпа. Де да бях с двадесет години по-млад.
Джилда се разсмя.
— Ах, мъже, мъже! Какво да ви прави човек?
Един час преди вечерята Марта излезе на терасата, където Джилда хващаше последните слънчеви лъчи, а Хари са занимаваше с мнимите покупко-продажби от вестника.
Последните три часа Джони не беше излизал от стаята си. От време на време Джилда виждаше цигарен дим да се носи през отворения прозорец и се чудеше какво ли прави той вътре. Тя не се разтревожи за своя дял, когато се наложи преразпределението. Имаше доверие на Хари, а той й беше обещал десет процента от печалбата. Това при всички случаи щеше да бъде не по-малко от 60 000 долара. А това й стигаше. С тази сума и с нейната външност никога нищо нямаше да й липсва. Тя се възхищаваше на Джони, че иска по-голям дял. Всеки, който имаше кураж да се противопостави на Марта, печелеше възхищението на Джилда.
— Къде е той? — попита Марта и се настани в люлеещия се стол, който изскърца жално.
— В стаята си — каза Хари и остави тетрадката. — Виж какво, Марта, хайде да не нажежаваме атмосферата. Момчето може да свърши работата. Ние не можем и затова трябва да си платим. Тежките клепачи направиха бавно движение надолу и после нагоре. Марта разбра, че тази малка реч е за пред Джилда.
— Добре, съгласих се. Оставям всичко на тебе — каза тя и си взе гергефа. — Ще има мерилендско пиле за вечеря.
— Много добре. — Хари отново си отвори тетрадката. — Фло е най-добрата готвачка, която някога сме имали. Тя… — Той млъкна, защото Джони излезе на терасата. Беше облечен в лек син костюм и носеше малка пътна чанта. Прекоси терасата и застана пред Марта.
— Трябват ми триста долара — каза той.
Марта го гледаше с широко отворени очи. Хари остави тетрадката, а Джилда се повдигна на лакти.
— Би ли повторил? — Гласът на Марта беше с една нота по-висок.
— Триста долара. Ще отида до Маями. Трябва да се снабдя с някои неща.
— Никакви триста долара няма да получиш от мене! — изкрещя Марта и цялата се изчерви.
Джони я гледаше с леденостудени очи.
— Виж какво, глупава свиньо! — гласът му звучеше меко, но безмилостно. — Искаш или не искаш да се върши работа?
Марта се отдръпна рязко назад в облегалката на стола, като че ли той бе замахнал да я удари. Хари стана и отиде между Джони и Марта.
— Това, което каза, никак не беше хубаво, Джони. Няма да ти позволя да говориш такива неща на Марта.
Джони повдигна леко стиснатия си юмрук. Хари го гледаше право в разгорещените и ядосани очи и не помръдваше. Двамата мъже, единият — стар и хилав, а другият — силен и млад, дълго се гледаха един друг, докато най-сетне Джони се усмихна.
— Обичам куражлиите — каза той, — а ти си от тях, Полковник. — Той заобиколи Хари и каза на Марта. — Извинявам се, но все пак ми трябват триста долара. Не мога да прекъсна токовете на „Райсън“ без тия пари.
Хари извади портфейл от джоба на панталона си и даде на Джони три стодоларови банкноти.
— Заповядай, момчето ми! Какво си намислил?
— Ще отида до Маями. Ще остана три дни. В четвъртък ще влезем в офиса на „Райсън“.
— Пак не разбрах какво ще правиш.
— Ще ти кажа, като се върна — отговори Джони и без да поглежда към Джилда и Марта, слезе от терасата.
Никой не продумваше, докато не чуха взетия под наем „Херц“ да пали и заминава. Тогава Марта каза:
— Ще го наредя аз това гадно копеле, ако ще от това да зависи живота ми.