— Д-р Горли ли?
— Случило се е нещастие — каза мис Бърнстейн и за ужас на Хари се разплака.
Той грабна слушалката. Лайза паднала от коня си. Някакво куче пресякло внезапно пътеката и конят отскочил рязко.
Тихият, погребален глас на доктора прокара ледена тръпка по гърба на Хари.
— Тя е тук в болницата, мистър Луис. Зле е. Бихте ли дошли веднага?
Злополуката осакати Лайза. Беше се ударила на камък и гръбнакът й беше счупен. Това я направи пълен инвалид. Животът на Хари отново се преобърна с главата надолу. Отначало той не можа да повярва на това, което докторът му каза. После му просветна, че повече няма да има креватни изпитания и скала му падна от гърба. После бе шокиран от мисълта, че Лайза няма да може повече никога да ходи. И накрая, доста по-късно разбра, че беше вързан с един инвалид за цял живот.
Щом чул новината, Сол Коен получил сърдечен удар. Издъхнал още преди високомерната мис Селби да докосне телефона за помощ.
Смъртта на Сол Коен хвърли Хари в паника. Лайза беше в полусъзнание в болницата, Сол — мъртъв и Хари си помисли, че ще му се наложи да управлява цялото кралство на Коен. Но скоро разбра, че Сол се е погрижил за всичко. Имаше си вицепрезидент, съвет на директорите, адвокати, очилати съветници — те поеха всичко.
Чак когато Лайза излезе от клиниката в инвалидната си количка, отвориха завещанието на Коен. Тя наследяваше всичко. Хари дори не беше споменат. И да беше жив Сол, за Хари щеше да е същото.
Но злополуката с Лайза промени живота му, и то много. Когато осъзна, че вече никога няма да спи с мъже и да язди коне, нещо се случи в главата и.
Хари винаги подозираше, че дълбоко в себе си тя е кучка и сега тази кучка излезе наяве.
От момента, в който тя се върна в къщата, животът на Хари се превърна в истински кошмар. Първият тревожен сигнал дойде, когато тя закри общата им сметка и я откри отново, но само на свое име.
— Татко е оставил всичко на мене — каза тя на Хари. — Аз ще движа нещата. Ти си имаш своите джобни пари, с останалите ще се занимавам аз.
Прекратиха всякакви празненства и гости. (На кого му е притрябвало да идва и да ме гледа в тая проклета инвалидна количка?)
Хари се опитваше да разсее тези нейни мрачни настроения, но безуспешно. (Да не мислиш, че ще забавлявам тук разните му луксозни курви, да можеш ти да им се увърташ. И виж какво, като стана дума за курви. Щом аз не мога да го правя вече, ти също няма да го нравиш! Ясно ли е? Предупреждавам те!)
Разстроен, Хари й говореше плахо:
— Не говори така, мила. Всичко това е толкова ужасно за мене, колкото и за тебе.
Тя го гледаше и пламъчета горяха в големите й очи.
— Трябва да е ужасно и за тебе, Хари, защото иначе изхвръкваш оттук веднага!
Двете години разкош бяха променили Хари, някак си го бяха размекнали. Мисълта, че може да изхвърчи от работата си, от красивата къща, от шефския си кабинет, го плашеше до смърт.
Но дълбоко в себе си съзнаваше, че ако пожелае да кръшне, лесно ще го направи, без Лайза да разбере. Скоро обаче разбра, че отвсякъде е обграден от шпиони. Мис Бърнстейн, Тото, японецът иконом, Хелгар, всички те го шпионираха постоянно.
Хелгар, медицинската сестра на Лайза, беше дълга, кокалеста върлина, около петдесет и пет годишна, с накъдрена коса, студени сиви очи и конска физиономия. Хари чувстваше, че тази жена го мрази и би му създала неприятности, ако й се удаде възможност. На свой ред и той я намрази.
През целия ден Лайза беше на телефона. Говореше с Фриско, банката, адвокатите си, подлудяваше мис Селби.
Хари беше доволен, като си помислеше, че тя се държи така гадно и отвратително с всички тия хора, не само с него. Но най-страшни бяха вечерите и почивните дни. Връщайки се от работа, той никога не знаеше в какво настроение ще я намери. Понякога биваше и нормална, макар и постоянно да се оплакваше, но повечето време да си с нея, беше истински ад.
Една вечер, след като Лайза разби телевизора с една статуетка и захвърли книгата си в другия край на стаята, Хари направи отчаяно предложение да организират парти.
— Ще ти подейства добре — каза той. — Не можеш да продължаваш така…
— Млъкни веднага! — изкрещя Лайза. — Не искам тия влечуги да ме съжаляват. Аз съм в затвор и ти също. Ако не ти харесва, върви по дяволите.
Така си живяха следващите няколко месеца. От време на време се случваше по нещо по-забележително. Веднъж например Хари си купи два летни костюма, понеже беше свикнал да си купува всички дрехи, които му харесваха. Плати с чек от общата сметка, понеже беше забравил, че е закрита вече. Сцената, която се развихри след това, го убеди за сетен път, че Лайза не е с всичкия си.