— Заета ли си в неделя сутринта? — попита той, рискувайки да загуби или спечели всичко. Разбираше, че подходът е грубичък, но нямаше време за друго.
Лицето й не се промени. Продължи да го гледа със загадъчното ориенталско изражение.
— Трябва да бъда тук по обяд.
— Но преди това… Можеш да се измъкнеш, нали.
— Да.
Хари въздъхна облекчено и каза:
— Можем ли да се срещнем някъде? Искам да поговорим… Да те опозная по-добре.
Тя снижи поглед. Изглеждаше толкова мила, че Хари едва се сдържаше да не блъсне масата и да я стисне силно в прегръдките си.
— Трябва да попитам баща си — каза тя тихо, без да го поглежда.
Хари си помисли: „Божичко! Ами сега?“
— Трябва ли непременно да го питаш? — попита тревожно той.
Тя го погледна и му се усмихна.
— Баща ми много уважава американците и разбира нещата. Какво ще желаете за ядене.
— О, за ядене ли? — Хари се отпусна. — Каквото и да е. Не съм гладен.
Тя кимна и излезе.
Хари запали цигара и се загледа през прозореца. Не се ли забъркваше в голяма каша. Да се разправяш с ориенталци беше коварна работа, но като си помислеше за онова изящно ефирно тяло…
Таня намери Донг То да се разпорежда в кухнята.
— Папа — тя му кимна и той я последва в коридора. — Мистър Луис иска да говори с мене в неделя сутрин. Къде да го заведа?
Радостни пламъчета лумнаха в малките черни очи на Донг То.
— Покани го тука, разбира се. Винаги можем да му осигурим уединения салон.
Таня погледна продължително баща си и поклати глава.
— Но трябва да има и легло, татко.
Донг То се сепна за момент, но той беше реалист все пак. Мозъкът му винаги работеше бързо. Ако дъщеря му станеше любовница на съпруга на най-богатата жена в града, това безспорно щеше да е от полза както за Таня, така и за него самия.
— Какво ще кажеш за хотел „Уонгхо“? — предложи гой. — Там са много дискретни.
Таня отново поклати глава.
— О, не. Не е подходящо за мистър Луис. Той е голям джентълмен. Стаите се много малки и в тях има само едно легло. Няма да стане. — Тя помълча малко и погледна решително баща си. — Струва ми се, че той се е влюбил в мене.
Донг То грейна. Това беше от добре по-добре. Той помисли известно време, избирайки и отхвърляйки варианти, и накрая каза:
— Ще поговоря с Анна Уо. Тя би могла да ти заеме апартамента си за една сутрин.
Анна Уо беше най-скъпата проститутка в Китайския квартал. Тя имаше луксозен едностаен апартамент в приземния етаж на един блок, населен с богати китайци, които си гледаха тяхната работа и не любопитстваха.
— Това ще е много добре — каза Таня.
— Но Анна е голяма обирджийка — намръщи се Донг То. — Ще ми струва доста пари. Сигурна ли си, че е сериозен, а не е само за един път и толкоз.
— Не. Сигурна съм, че е много сериозен.
— Тогава ще й се обадя още сега.
Таня отиде в кухнята и напълни една паничка с китайска супа. Напълни друга с пържени скариди и ориз и занесе всичко на Хари.
— Какво стана? — попита той трескаво. — Говори ли с баща си?
— Още не — каза Таня, докато поставяше паничките пред него. — Приятен апетит.
Преди да напусне стаята, тя се обърна и го погледна.
— Не се тревожете — каза и затвори вратата.
— Ето как започна всичко — каза Ал Барни и си взе една от поднесените му цигари.
— Щеше да свърши зле, разбира се, но повечето романи от този род свършват именно така. Но следващата неделна сутрин без съмнение беше най-щастливата в живота на Хари. След толкова месеци монашески живот Таня го завладя напълно.
За късмет тази неделя беше един от лошите дни на Лайза. От време на време тя имаше силни болки и тази сутрин, когато Хари се насочи към стаята й, Хелгар го посрещна на вратата и му каза, че мадам не желае да я безпокоят. Това беше голямо облекчение за Хари, който толкова се вълнуваше от бъдещата си среща с Таня, че не беше сигурен дали няма да се издаде, ако Лайза го види. Каза на Хелгар, че ще се прибере след няколко часа, а тя му отвърна със студен и враждебен поглед, без да каже нищо. Хари вече беше предупредил Джек Инглиш по телефона, че трябва да бъде в клуба. Инглиш каза, че няма проблем за това, защото неговото момиче е в неразположение тази неделя и той ще играе голф.