— Да не си намерил нещо интересно, Хари?
— Да. И ще трябва да се редуваме отсега нататък.
— Късмет, какво да се прави. Ти постъпи като приятел и аз ще ти отвърна със същото.
На Хари му хареса апартамента на Анна Уо. Имаше подземен паркинг за астона, а когато Таня му отвори, луксозното обзавеждане го очарова. Ана Уо знаеше как да живее. Голяма, просторна стая, зелени завеси, орнаментирани мебели, кървавочервен дебел килим, огромен диван — изобщо идеално любовно гнездо.
Таня беше облечена в светлосиня туника над белите панталони. Косата й не беше сплетена и падаше свободно до кръста. Беше толкова красива, че Хари просто стоеше и я гледаше онемял.
— Искаш ли първо нещо за пиене, Хари? — попита тя и му се усмихна. — Или искаш първо да се любим?
Те се любиха първо страстно и безжалостно, а после нежно и бавно. Чак след третия път Хари осъзна, че е в апартамента от три часа.
— Боже мой! Трябва да тръгвам!
Докато той се обличаше, Таня лежеше на дивана гола, като божество от слонова кост, и го наблюдаваше. Усмихна се леко, въпреки че сърцето и биеше силно. Питаше се направила ли е грешка или не? Щеше ли този американец, веднъж задоволил страстта си, да я изостави. Но нямаше място за съмнение:
— Какво ще се уговорим за следващата неделя? — попита Хари, намъквайки спортната риза.
Тя се вдигна от леглото. Сърцето й се беше поуспокоило.
— Приятелката ми няма да може да ми заеме апартамента отново. Това беше изключителна услуга.
Хари я гледаше объркан как се облича.
— Но ние трябва непременно… Няма ли някое друго място, където бихме могли да отидем.
През последните два дни и тя и Донг То усилено търсеха такова място. Анна Уо беше поискала ужасяваща сума за своето жилище.
— Има един малък обзаведен апартамент — не чак толкова хубав, но съвсем подходящ, точно срещу този — каза Таня. Всъщност Анна Уо й беше казала за него. — Струва сто долара на месец, с предплата за три месеца?
Хари не се поколеба и миг.
— Наеми го — каза той. — Аз ще ти дам парите. — Мрачно се замисли за отъняващата си банкова сметка и реши да ограничи решително личните си разходи. Даде й три стодоларови банкноти.
— Трябва да тръгвам.
Той я прегърна нежно, погали я и я целуна. А после, като си припомни колко много закъснява, се сбогува набързо.
— Следващата неделя, в девет часа, точно отсреща, нали.
Тя му се усмихна щастливо.
— Да.
Хари срещна Джек Инглиш в Яхтклуба. И двамата щяха да обядват с клиенти.
— Няма да мога да дойда в Голфклуба следващата неделя — каза Хари.
— Но, моля те! — Инглиш изглеждаше объркан. — Уговорихме се да се редуваме. Следващата неделя е мой ред.
— Съжалявам.
Инглиш присви очи.
— Наистина ще съжаляваш. Защото, ако ти не ме прикриваш, и аз няма да те прикривам.
Хари очакваше такава реакция и беше обмислил нещата предварително.
— Как мислиш, дали не можем да уредим нещо с Джо Гейтс?
Джо Гейтс беше барманът в Голфклуба, който предаваше телефонните обаждания.
Инглиш грейна.
— Това е страхотна идея. Но как?
— Ако му бутнем двадесет долара на седмица, дали няма да се съгласи, при евентуално обаждане на някоя от съпругите ни, да казва, че сме някъде по игрището. Преди да си тръгнем от нашите приятелки, ще му телефонираме и той ще ни предава съобщенията.
Инглиш погледна Хари с възхищение.
— Ти си гений! Това е страхотно! За двадесет долара Джо ще продаде и майка си. Остави го на мене. Аз ще говоря с него. Едната седмица ще му плащаш ти, другата — аз. Съгласен?
По-късно Инглиш телефонира на Хари в офиса и му каза, че всичко е уредено. Хари го беше предупредил, че мис Бърнстейн подслушва, затова Инглиш каза само: „Джо е уредил нашата игра за неделя. Всичко е наред“.
Хари избута някак дните до неделя. Не спираше да мисли единствено за Таня. Няколко пъти отнесеното му изражение предизвикваше Лайза рязко да го попита за какво мисли. Стреснат, Хари отговаряше, че се чудел как да убеди тексасеца, който се казваше Хол Герард, Да купи участъка земя, за който преговаряха.
— Знам, че мога да му го продам, но трябва да намеря правилния подход.
— Само за това ли мислиш?
— Ами да, по дяволите. Това е сделка за триста хиляди. — Хари запали цигара, за да не среща погледа й. — Не е малка работа.