Лайза повдигна рамене учудено.
— Какви сте само вие мъжете. Имаме пари колкото си щем. Ти просто си алчен.
Хари си помисли саркастично, че тя имаше пари колкото си ще, но той не.
— Да, мила, за тебе нещата стоят така наистина, но аз имам само двадесет хиляди в сметката и те постоянно се топят от всички тези инцидентни разходи, които ми се налагат.
Тя обърна изпитото си от болка лице и го погледна подозрително.
— Ако ти трябват пари, винаги можеш да ми кажеш. Просто ми дай сметките си и аз ще ги покрия.
Хари трябваше да употреби усилие на волята, за да не избухне.
— Тоест да бъда нещо като жиголо, така ли?
Тя повдигна черните си вежди. Изражението на лицето й говореше красноречиво: „Ти си точно това“.
— Парите са мои, Хари. Знаеш добре това. Би ли пуснал телевизора?
Да, всичко беше ясно. От Лайза нищо не можеше да измъкне. Трябваше да се справи някак само с двайсетте хиляди. Засега поне покупките на дрехи можеше да препраща на нейната сметка. Но трябваше да бъде извънредно внимателен, за да не й даде повод да поиска банковите бордера с разходите. Нещо, което лесно можеше да направи.
В събота вечерта го очакваше голям удар.
След вечеря бяха седнали на терасата. Хари се опитваше да чете едно криминале, но не успяваше да следи сюжета, понеже постоянно мислеше за Таня и за това, че след няколко часа ще лежи в прегръдките й. Лайза решаваше кръстословица. Внезапно каза:
— Забравих да ти кажа, Хари, че утре сутринта ще ходим в Маями. Семейство Джонсън ни поканиха на обяд.
Хари едва не се издаде. С голямо усилие на волята запази безизразна физиономия.
— Съжалявам, мила, но не мога. Обещах на Джек…
— Ще отидем, Хари!
— Знаеш ли какво, защо Тото не те закара. С Джек сме уговорили една игра по двойки…
— Ти ще ме закараш, Хари! — каза Лайза със студен равен глас, който не оставяше повече никакво място за спор. — Ти също си поканен.
— Но… — започна Хари, обаче като видя как лицето на Лайза побледня и в очите й пламна яростно огънче, внезапно спря. Не можеше да си позволи да настоява повече, познавайки добре сцената, която щеше да последва. — Добре… Тогава ще се обадя на Джек.
Стана и отиде във всекидневната. Беше бесен от собственото си малодушие и отчаян от провалянето на всичките му планове. Нямаше да може да се люби с Таня след толкова дълги дни чакане. Идеше му да се върне на терасата и да удуши онази кривоноса саката кучка, но успя да се овладее. Не смееше да се обади на Таня. Хелгар или Тото можеха да подслушват на някой от многото телефонни апарати из къщата. Така че се обади на Инглиш. Каза му, че ще води Лайза в Маями и много се извинява, но играта се проваля. Инглиш веднага разбра какво се е случило и каза, че няма нищо, просто лош късмет, може би другата неделя…
Нямаше начин да се свърже с Таня. По телефона беше много опасно. Най-близката поща беше на 3 мили. Почти не спа тази нощ.
Малко след десет часа на следващата сутрин потеглиха с ролса. Докато шофираше, Хари си представяше как в момента Таня го чака и си мисли, че я е измамил. Трябваше да се овладее на всяка цена.
Лайза проговори с рязък глас.
— Не знам какво ти става тази сутрин. Мълчиш като някое парцалено чучело. Нямаш ли какво да ми кажеш.
Е, какво да се прави, помисли си Хари, има и други недели и те са пред него. Не трябваше да се държи така глупаво, беше прекалено рисковано.
— Извинявай — каза той. — Все тази сделка ми е в главата. — И поде отново същата тема, която така беше омръзнала на Лайза, че тя му каза да престане.
— Ако съм ти толкова безинтересна, че в мое присъствие не можеш да мислиш за нищо друго освен за това, за Бога, моля те, по-добре мълчи.
Върнаха се от Маями доста след 5 часа. По пътя Лайза не спираше да одумва Ван Джонсън, храната им, прислугата им. За да не я ядоса, Хари се съгласяваше с всичко. Когато стигнаха вкъщи, Лайза каза:
— Изморена съм. Ще взема вана, а после ще вечеряме нещо леко на терасата.
— Добре — отговори Хари. — Аз ще закарам колата до сервиза на Джеферсън. Карбураторът трябва да се регулира. Забеляза ли как работеше на връщане?
— Работеше отлично — каза Лайза, поглеждайки го подозрително.
— Аз шофирах — тихо отбеляза Хари. — Гореше прекалено много бензин. Трябва да се погледне.
— Добре, добре.
Щом я пренесе до количката и видя как Хелгар я вкарва в къщата, Хари се качи обратно в ролса и бързо го подкара до най-близкия магазин, около две мили надолу по улицата. Паркира колата и се затвори в една телефонна кабина.