Обади се в ресторант „Сайгон“.
Отговори му Донг То.
— Таня там ли е?
Щом позна гласа на Хари, Донг То въздъхна с облекчение. Двамата с Таня бяха прекарали един ужасен ден, мислейки си, че Хари се е позабавлявал с нея и всичко е свършило. Въпреки кредита от триста долара, все пак бяха вътре с шестмесечен договор за апартамента и огромните разходи с жилището на Анна Уо.
— Един момент, сър.
Донг То извика Таня на телефона. Когато й каза, че Хари се обажда, тя притисна ръце до сочните си гърди и затвори очи. Донг То я пошляпна лекичко.
— Говори с него!
— Таня?
— Да.
— Хари се обажда.
— Да.
— Таня, чуй ме… Трябваше да отида до Маями със съпругата си. Нямаше как да ти се обадя. Щях да се побъркам. Страшно съжалявам. Прости ми, моля те!
Таня се усмихна и затвори очи.
— Разбирам. Сигурно ти е много трудно. Аз също много съжалявам.
Хари избърса потта от челото си.
— Нали не ми се сърдиш?
— Да ти се сърдя ли? Аз те обичам.
Тези думи: „Аз те обичам“ държаха Хари на метър от земята цялата седмица. А за Лайза това беше една лоша седмица, прекарана в леглото, със силни болки. Хари рядко я виждаше, но не смееше да излиза от къщата вечер, след като се беше върнал от офиса. Той чакаше неделята с истински копнеж. Казваше си, че ако Лайза му попречи да види Таня следващата неделя, ще й каже да върви по дяволите. Разбира се, знаеше, че няма да го направи.
Но самата Лайза го подсети, че е обещал на Инглиш да играе голф с него в неделя.
Апартаментът, който Таня беше наела, не беше толкова луксозен като любовното гнездо на Анна Уо, но Хари го хареса даже повече. Беше по-обикновен и по-уютен, а също имаше огромно легло, а това беше единственото, което наистина го интересуваше.
— Този път — каза Таня, изплъзвайки се от дрехите си, — аз ще те любя. Ти ще си пасивен, а аз активна. Това е един съвсем източен начин за правене на любов.
Тя го накара да легне по гръб на леглото.
— Не си затваряй очите. Трябва да се гледаме през цялото време.
Следващите пет минути бяха най-вълнуващите, най-екзотичните, най-блажените мигове в живота на Хари.
По-късно, докато лежаха едни до друг, тя каза:
— Мислех си как бихме могли да се виждаме по-често. Нали искаш да се виждаме по-често, Хари?
Хари я придърпа по-близо до себе си.
— Разбира се, че искам, но не виждам как би могло да стане. Напрягах си ума всички тези дни да измисля как, но просто не виждам начин. Трябва да съм страшно внимателен, Таня. Не можеш да си представиш колко трябва да внимавам.
— Представям си. — Тя повдигна изящното си лице и го погледна. — Ами ако тя разбере, какво ще стане?
Хари потръпна при тази мисъл.
— Ще се разведе с мене, това ще стане.
— И какво ще последва?
— Ще трябва де си намеря работа.
— Но ти имаш хубава работа, нали Хари?
— Не съвсем. Тя може да ме изхвърли, когато си поиска. Фирмата е нейна, всичко е нейно. Ако се разведе с мене, ще остана без пукнат цент.
Докато мозъкът на Таня обработваше тази информация, лицето й остана неподвижно.
— Разбирам. Значи трябва да си много внимателен — каза тя накрая. — Но не може ли понякога да се виждаме, след като тя си легне? В колко часа си ляга?
— Винаги в десет и половина, освен ако имаме гости. Но не виждам как бих могъл да го направя. Не мога да изкарам колата, все някой ще ме чуе.
— Но ако аз те чакам с кола? Бих могла да те докарвам дотук и да те връщам обратно.
Хари се изненада. Та това наистина беше идея.
— Можеш ли да шофираш?
— Разбира се.
— Имаш ли кола?
— Не, но можем да купим. Знам една много евтина и хубава кола, която се продава. Струва само 400 долара. На старо, разбира се.
Точно в този момент Хари имаше само осемстотин долара в сметката, с която трябваше да изкара останалите петнадесет дни до следващата вноска от заплатата. Размърда се малко притеснено.
— Трябва да си помисля за това.
Таня отдавна мечтаеше да има кола. Тя забеляза колебанието му. Баща й винаги казваше, че ако нещо си заслужава, трябва да се бориш за него докрай.
— Ако решим да купим тази кола, трябва да побързаме. — Една решителна нотка прозвуча в гласа й. — Собственикът е приятел на татко. Каза ми, че ако не реша до утре, ще я продаде на друг свой приятел.