Хари разсъждаваше. Неговата спалня беше до вътрешния двор. Щеше да е по-лесно и по-сигурно да мине през вратата за вътрешния двор и после по алеята за коли, без да го види никой. Откакто осакатя, Лайза си лягаше винаги в десет и половина, освен когато имаха гости. Той обикновено се прибираше в стаята си и четеше в леглото. Лайза винаги взимаше хапчета за сън и спеше дълбоко до седем часа сутринта. Да, така щеше да е съвсем сигурно. Можеше да излезе към единайсет и половина, да прекара два часа с Таня, да се върне и ни лук ял, ни лук мирисал.
Но четиристотин долара! Откъде да ги вземе. Таня видя, че той все още се колебае, и каза тъжно:
— Но вероятно е прекалено скъпо? Пък и ти сигурно предпочиташ да ме виждаш само в неделя?
Това окончателно срази Хари и той взе решение. Прегърна я силно, прокара ръка по красивия й гръб:
— Купи я. Ще ти дам чек.
Тя се притисна към него.
— Няма ли да е по-сигурно в брой?
— Да, права си. Ще ти пратя парите в препоръчано писмо.
— След това, ако искаш да ме видиш, ще е нужно само да ми се обадиш по телефона.
— Не мога, защото подслушват.
— Можеш. Като набереш ресторанта, ще кажеш, че си сгрешил номера. Папа винаги вдига телефона. Той познава гласа ти. Ще ми каже и аз ще те чакам в колата.
Хари я погледна замислено.
— Ти наистина добре си обмислила всичко.
— Да, защото те обичам и разбирам колко много трябва да внимаваш.
Хари я обърна по гръб и се надвеси над нея.
— Сега ти ще бъдеш пасивна, а аз ще бъда много активен.
Преди да си тръгне, той телефонира в Голфклуба. Джо Гейтс със заекване му съобщи, че не са го търсили.
По пътя към къщи Хари мислеше как да похарчи 400 долара, без да накърни сметката си. Имаше усещането, че се оплита здраво в мрежа от лъжи, но не го беше грижа.
Когато влизаше в гаража, Хари блъсна астона в колоната, разделяща едната гаражна клетка от другата. Смачка калника и счупи фара.
— Какво ти става? — попита истерично Лайза, когато й съобщи за злополуката. — Да не си пиян?
— Какво да се прави — каза Хари, повдигайки рамене. — Случва се. Съжалявам. Най-добре е да я закарам до сервиза на Джеферсън. Той ще я оправи.
Джеферсън, собственикът на сервиза, харесваше Хари. Двамата си говореха за коли и. Хари знаеше добре, че монтьорът няма приказка с Лайза.
Като прегледа повредата, Джеферсън каза, че поправката ще струва петдесет долара.
— Ще ми направиш ли една услуга? — каза Хари.
— Би ли раздул сметката до четиристотин и петдесет?
— Хари му намигна. — Аз ще взема четиристотин, след като мисис Луис плати. Съгласен?
Джеферсън се ухили.
— Защо не. За мен е удоволствие да направя нещо за вас, мистър Луис. Я да видим сега: калник — изчукан и пребоядисан, нов фар, сменена джанта, свален и поправен преден вал, регулирани спирачки… Така, ще стане.
Когато сметката пристигна, Лайза вдигна врява до небето. Хари заяви с подчертано хрисим тон, че произшествието наистина е било случайно и застрахователната агенция ще покрие щетите, но тъй или иначе Джеферсън би бил по-доволен, ако получи чек веднага. Лайза подписа чека и му го хвърли:
— И бъди по-внимателен в бъдеще!
И така, без да подозира нищо, Лайза плати за колата на Таня.
Планът на малката виетнамка проработи. Щом пожелаеше и преценеше, че има възможност, Хари телефонираше в ресторанта и казваше, че е сгрешил. Около единадесет и половина вечерта, когато Тото си беше легнал, а Хелгар гледаше телевизия в стаята си, Хари се измъкваше от своята спалня, заключваше вратата и тихичко се промъкваше по алеята до мястото, където Таня го чакаше във своята кола на ъгъла на шосето.
Сега животът за Хари стана една агония на обтегнати нерви и екстаз на плътта. Но път назад нямаше. Колкото по-често виждаше Таня, толкова повече я желаеше. Тя рядко му искаше пари, само за някои дребни неотложни нужди, и Хари осъзнаваше, че тази вълнуваща и чувствена любовна връзка му струва твърде малко. Минаха три месеца и Таня му напомни, че трябва да платят наема. Тогава Хари отново започна да мисли как да накара Лайза да плати триста долара.
Тя току-що беше променила обзавеждането в спалнята си. Хари отиде при декоратора, русоляв хомосексуалист, който мразеше Лайза, и го убеди да прибави четиристотин долара към сметката си: триста за Хари и сто за него самия. Имаше един доста коварен момент, в който педито обясняваше на Лайза защо цената е скочила над уговореното, но за щастие тя беше много доволна от стаята, така че само помърмори малко и подписа. Така Хари я измами отново да плати неговите любовни разходи.