Той бръкна под една саксия с жълти бегонии и извади ключа за задната врата.
— Винаги го оставям тук — обясняваше, докато отключваше вратата. — Ако се случи да го изгубя и не успея да се прибера в спалнята си, след като съм бил при тебе, край.
Той я въведе в къщата.
Щорите и пердетата бяха спуснати и да се светнат лампите беше съвсем безопасно. Той я развеждаше из стаите. Почти три минути тя оглежда великолепно обзаведената кухня. Бадемовидните й очи се бяха разширили. Баните просто я очароваха. Хари не беше преодолял страха си, но с удоволствие наблюдаваше нейното пълно смайване пред този разкош.
— Но тези кранове са от чисто злато! — възкликна тя в банята на Лайза.
— Да, така е — каза Хари. — Всички метални части тук са златни.
— Но как е възможно някой да е чак толкова богат!
— Лайза просто е.
Тя стоеше на вратата на огромния хол с ръце на гърдите. Хари я гледаше, с белите панталони и бледосинята туника, и си мислеше колко е красива. Тя оглеждаше подробно всичко, но не докосваше нищо. Погледна напълно обзаведения бар, големия цветен телевизор, стереоуредбата, плочите, мебелите, картините, закачалките. Движеше се като насън.
— И всичко това е твое, Хари?
— Нищо не е мое… Аз просто живея тук.
Показа й своята спалня.
— И ти спиш в тази красива стая съвсем самичък?
— Да, но сънувам тебе.
Тя го погледна и се усмихна.
— Дали наистина?
— Разбира се. Хайде да тръгваме.
Черните й очи придобиха умолително изражение.
— Моля те, Хари! Може ли да ми покажеш Огърлицата на Есмалди?
Хари се поколеба, но като видя копнежа в очите й, сърце не му даде да й откаже.
Заведе я в спалнята на Лайза. Когато светна лампата, Таня ахна. Стаята беше връх на разкоша, лукса и вкуса. Красотата и великолепието й все още впечатляваха Хари.
— Но това е направо Страната на чудесата — прошепна Таня, пристъпвайки плахо. — Това е най-красивата стая, която някога съм виждала.
— Нали!
Хари отиде до един от тайните бутони, скътан под тоалетната масичка на Лайза.
— Какво правиш? — попита любопитно Таня, приближавайки към него.
— Отварям сейфа. Има два бутона: тук и в другия край на стаята. Този прекъсва аларменото устройство. Другият отваря сейфа. — Той прекоси стаята и натисна втория бутон, хитро прикрит в орнаментите на дърворезбата, обграждаща радиатора. Щом натисна бутона, една тайна врата в стената се открехна.
— Но това е чудесно. Моля те, Хари, позволи ми да го направя. Моля!
Хари затвори сейфа и й позволи тя да натисне първия, а после и втория бутон. Тя плесна с ръце като развълнувано дете, когато вратата на сейфа се отвори.
— Ах, да можех да живея по този начин! — възкликна тя. — Това е най-великолепната нощ в живота ми.
— Почакай — каза Хари. Като се наслаждаваше на нейното вълнение, той бръкна в сейфа и извади дълга плоска кутия.
— Съблечи си дрехите.
Тя го погледна втренчено.
— Не разбирам.
— Хайде, съблечи ги!
С треперещи пръсти свали дрехите си една след друга и застана пред него. Той отвори кутийката и извади Огърлицата на Есмалди, която грееше като три наниза истински звезди.
— Не мърдай — каза той, когато Таня издаде лек вик на възхищение при вида на диамантите.
Той окачи огърлицата около тънкия й врат, после я избута леко до огромното огледало и се отстрани. Меката като коприна кожа, с цвят на слонова кост, беше идеалният фон за трите реда блестящи диаманти.
Таня стоеше като хипнотизирана пред своето отражение.
— Знаех си, че тя е създадена за тебе — каза Хари с леко дрезгав глас.
Таня нищо не каза. Тя само гледаше, гледаше и гледаше себе си в огледалото. След като цели пет минути бе стояла неподвижно, Хари внимателно разкопча халкичката и постави огърлицата обратно в кутийката.
— И никой друг, освен нея няма да я носи? — каза тихо Таня, докато се обличаше.
— Точно така. Тя ще стои зад непробиваемо стъкло в музея.
Таня беше странно притихнала по обратния път към малкия апартамент. Когато влязоха, тя огледа малката, скромно обзаведена стая и лицето й не изрази нищо.
— Какво значи да има човек пари, Хари — каза тя и се усмихна. — А сега хайде да се любим красиво.
За пръв път, откакто правеха любов заедно, Хари имаше неприятното чувство, че тя не е с него. Усещаше, че мислите й са някъде далече. На следващия ден той трябваше да хване самолета в единадесет и четвърт за Наса. Те се събудиха късно и докато си пиха кафето, Таня внезапно попита: