— Недей да сменяш темата, Аби — Шели кръстоса крака. — Тя смята, че твоето предложение за една четвърт е грабеж. Склонен съм да се съглася с нея. Виж, Аби, това ще е нашата последна акция. Тя ще бъде най-голямата досега — тлъста плячка, голяма печалба. — Той млъкна за малко, после продължи. — Тя смята, че една трета ще е добре.
— Една трета? — Аби съумя да изглежда едновременно шокиран и изненадан. — Да не е луда? Няма да получа и половината за тая стока. Тя за какво ме мисли? Благотворително дружество може би?
Шели разгледа добре поддържаните си нокти и вдигна поглед към Аби. Хитрите му очи изведнъж бяха станали ледени.
— Ако нещо се провали и, не дай си Боже, ченгетата ни усетят, ти ни познаваш добре, Аби, никога не бихме те замесили. А печелим някакви си грошове от цялата работа. Ти само си стоиш тук спокойно и прибираш парите. Ако не направиш някоя глупост, а ти няма да направиш, си в пълна безопасност. Марта е изморена от това препускане. Аз също. Искаме достатъчно пари, за да се оттеглим. Една четвърт няма да стигнат, но една трета ще ни бъдат напълно достатъчни. Това е. Какво ще кажеш?
Аби се престори, че размисля. След малко поклати глава, изписвайки съжаление върху пълното си лице.
— Просто не мога, Хари. Знам я Марта. Тя е алчна. Между нас казано, ако ви дам една трета, ще съм на червено. Няма да е честно. Ако се хвана с тази работа, трябва да имам прилична печалба. Нали ме разбираш!
— Една трета — изрече по-настоятелно Шели. — Аз също познавам Марта. Наумила си е за една трета и няма да отстъпи.
— Невъзможно. Виж какво, нека аз да поговоря с Марта. — Аби се усмихна. — Ще й обясня как стоят нещата.
— Една трета — повтори Шели. — Барни Баум също купува.
Аби реагира така, като че ли някой го беше убол по дебелия задник.
— Баум? — избухна той. — Нали не сте ходили при него?
— Още не — тихо каза Шели, — но Марта ще отиде, ако не получи от тебе една трета.
— Баум никога няма да й даде една трета!
— Като нищо ще й даде, ако разбере, че разваляме твоя сделка, защото те мрази и в червата, нали, Аби?
— Чуй какво ще ти кажа, стари измамнико — Аби се озъби, навеждайки се напред през бюрото. — Без тия блъфове! Баум никога няма да се съгласи на една трета! Никога! Сигурен съм! Не ми играй тъпите си номера!
— Виж какво Аби — меко започна Шели. — Хайде да не се караме. Ти познаваш Марта. Тя иска една трета. Решена е да разгласи нашия план на всички по-големи прекупвачи, докато не вземе една трета. Ти не си единствен, нали знаеш. Тя само ще започне с Барни. В края на краищата не става дума за някаква дребна сделка. Плячката ще струва най-малко два милиона долара. Дори ако вземеш една четвърт, ще спечелиш доста пари. Ние искаме една трета, Аби. Ако не ти харесва това, отиваме при Барни.
Аби разбираше добре кога е ударил на камък.
— Ех, тая Марта…! — каза Аби с възмущение. — Никак не се разбирам с дебели жени. Има нещо особено в тях…
— Няма значение телосложението на Марта — каза Шели, вече без да крие очарователната си, старомодна усмивка. Разбираше, че е победил. — Даваш ли една трета, или не?
Аби го погледна.
— Да, крадец такъв!
— Не се ядосвай, Аби! Ние всички ще изкараме много добри пари от тая работа. А, има още нещо…
— Сега пък какво? — Аби се намръщи подозрително.
— Марта иска някакво бижу — гривна или часовник. Нещо подходящо за случая. Само в заем й трябва, за да подхване нещата. Нали помниш, че обеща.
— Понякога си мисля, че трябва да си прегледам главата — каза Аби, но отключи едно чекмедже на бюрото си и извади продълговата кутийка за бижута. — Това непременно трябва да ми го върнеш, Хари, ясно ли е? Без номера.
Шели отвори кутийката и със задоволство разгледа платинената гривна, инкрустирана с диаманти.
— Не бъди толкова подозрителен, Аби! Накрая и на себе си няма да можеш да се довериш. — Той сложи кутийката в джоба си. — Чудесна е. Колко струва?
— Осем хиляди долара. Искам разписка. — Аби извади един лист хартия, надраска нещо на него и го плъзна по бюрото. Шели се подписа и стана.
— Отивам да се видя с Джони Робинс — каза той.
— Никога не бих се захванал с всичко това — каза Аби, — ако Марта не движеше нещата. Тя е каца пълна с мас, но й сече пипето.
Шели кимна утвърдително.
— Да, сече й, и още как!
— Трябва да сте наясно, господине — ми каза Ал Барни, докато барманът му носеше петата бира, — че аз съм склонен да поукрасявам моите истории. Ако знаех правописа, аз щях сам да пиша книги… ако можех да пиша, разбира се. Всъщност и аз си падам малко писател. Съвсем възможно е някои неща, които ти разказвам, да не са се случили точно така. Нали не държиш много на това. Описвам разни детайли, подробности, нали разбираш. Но като седна на чаша бира, съм склонен да потренирам малко въображението си. — Той се почеса по огромния корем и ме погледна. — То това ми е на мене спортът.