— Хари, ако нещо се случи с нея, тази прекрасна къща ще бъде ли твоя? Ще наследиш ли всичките й пари?
— Да. Когато се оженихме, тя направи завещание, в което остави всичко на мене. Но Лайза ще живее още дълго, докторът ми каза.
— О-о. — Таня движеше дългите си и тънки пръсти по ръба на масата.
— Но човек никога не знае какво може да се случи, нали? Тя може да умре и ти ще бъдеш свободен. Моля те, кажи ми нещо честно, Хари, ако ти беше свободен, щеше ли да се ожениш за мене?
Хари я погледна рязко. Би ли се оженил за Таня. Никога не беше мислил за това. Но като я гледаше толкова красива и с тези тревожни очи, той се усмихна и кимна.
— Разбира се. Но виж какво, миличка, тя няма да умре в близките години. Може дори да ме надживее. Хайде да забравим за това.
Таня го изгледа проницателно.
— Но ако беше свободен наистина, щеше ли да се ожениш за мене? — На Хари изведнъж му стана неприятно. Почувства в Таня нещо, което му беше непознато.
— Да, Таня, но аз не съм свободен и няма да бъда свободен. Той стана от масата. — Трябва да побързам. Времето лети.
Когато той си тръгна, Таня седна на леглото и се загледа в изящните си ръце.
Тя мислеше за огърлицата, за къщата, мислеше за Лайза.
Пета глава
Марта, Хенри, Джилда и Джони седяха около масата на терасата и разглеждаха бижутата на мисис Лоуенстейн. Джилда поиска да премери един пръстен, а после и една от великолепните гривни — златна с диаманти. Но Марта загреба набързо бижутата и ги пусна обратно в кесийката.
— Прибери ги, Хенри — каза тя и ги подаде през масата на Хенри, който ги пусна в джоба си.
Марта се облегна назад и огледа другите трима.
— А сега следващият. Мисис Уорън Крейл. Плячката е за шестстотин и петдесет хиляди. Тя е на риболов до другата седмица. Ще изиграем същия номер с почистването на килими. Трябва да разберем кой е останал в къщата.
Два дни по-късно Джилда, с черната си престилка, строгата рокля и тъмните очила, позвъни в разкошната резиденция на семейство Крейл.
Вратата бе отворена от прислужницата — слаба жена със сурово лице, която изгледа Джилда с подозрение.
Джилда си каза урока, като предишния път, но усети, че с тази жена няма да е толкова лесно.
— Мисис Крейл нищо не ми е казала за това — натъртено каза прислужницата. — За да ви пусна, трябва да имам черно на бяло писмено поръчение от самата мисис Крейл — и тръшна вратата току под носа на Джилда.
Тя от своя страна разбра, че става опасно. Прислужницата трябваше само да погледне в телефонния указател и да установи, че фирма „Ефикасно почистване на килими“ просто не съществува. Джилда се качи в колата и по най-бързия начин се върна във вилата.
Марта изслуша доклада й с мрачна физиономия. Обърна се към Хенри.
— Какво ще кажеш?
— Струва си риска — каза Хенри, подръпвайки края на мустаците си. — Ние знаем къде е сейфа. Джилда и Джони се справят много добре с промъкването вътре. Да, мисля, че трябва да го направим тази вечер. Цената си струва риска.
— Но кой поема риска? — запита Джони, сядайки отсреща. — Не ти във всеки случай. Аз не влизам в къща, за която не знам нищо. Не. Трябва да се откажем от това и да опитаме някъде другаде. Дайте ми да погледна списъка.
Хенри му подаде листа и си размениха по един поглед с Марта.
Джони се загледа в списъка.
— Какво ще кажете за тези Луис, с диамантената огърлица? Защо не свием нея? — попита той.
— Това е изключено — отсече Марта.
Джони я погледна.
— Защо не? Триста и петдесет хиляди. Това са сума пари!
Марта нямаше намерение да му казва, че огърлицата бе застрахована в Нешънъл Фиделити и Мадокс от тамошния Изпълнителен отдел, който я бил насадил за пет години в затвора. Тя пазеше в тайна затворническото си минало, само Хенри знаеше.
— Казах ти, че е изключено, и край!
Джони вдигна рамене.
— Добре де. Не се впрягай. Ами мисис Алек Джаксън? Според информацията тя е на яхта някъде около Маями. Нейните дрънкулки са за около четиристотин хиляди долара. Защо да не поогледаме нейното гнезденце.