Освен това знаеше, че след два дни предстои ежегодното общо събрание на корпорацията „Магазини на самообслужване Коен“ в Сан Франциско. Лайза винаги присъстваше на тези събрания и Хари се надяваше да се измъкне с извинението, че достатъчно дълго е отсъствал от офиса. Но надеждите му бяха напразни. В пристъп на оптимизъм той дори беше предупредил Таня, че ще бъде свободен две поредни нощи. Така, когато Лайза съобщи, че не се чувства достатъчно добре, за да присъства на събранието, и че Хари трябва да отиде като неин представител, той едва не припадна. Нямаше никакъв начин за излизане от положението и му се налагаше да замине.
Същата нощ се измъкна и отиде с Таня в апартамента, за да й съобщи неприятната новина.
Таня поклати глава с погребално изражение:
— Това е съдба, Хари. Вярваш ли в съдбата?
— Да — отговори Хари, който твърде малко се интересуваше от съдбата точно в този момент. — Ужасно гаден късмет. Но какво да се прави! Трябва да замина.
— Тя ще остане сама, така ли? Само със сестрата?
— И другата прислуга. Няма нужда де се тревожиш за нея.
— И ще си легне в десет и половина, както ти ми каза? Със сънотворно, нали? — каза Таня, гледайки встрани от Хари. — Колко жалко за нея, нали?
— О, я остави това. — Хари я прегърна. — Знаеш ли какво? Нещо много наоблечена ми се виждаш.
Таня се усмихна.
— Това може да се поправи много бързо… И няма ли да й идват гости, докато те няма?
— Не. Тя прави партита само когато аз съм тук. Хайде, стига, Таня. Съблечи тези дрехи!
Хари се върна вкъщи около два сутринта. Влезе и безшумно се придвижи до стаята си. Там го чакаше изненада, от която вълна студена пот изби по гърба му. В далечния край на коридора спалнята на Лайза беше отворена и лампата й светеше.
— Хари? — строгият, обвинителен глас смрази в ужас сърцето му.
Успя някак да се овладее и бавно се придвижи по коридора, като спря пред отворената врата на Лайза.
Тя беше седнала в леглото. Един том от „Война и мир“ лежеше отворен от едната й страна. Изпитото и измъчено от болките лице беше бледо и големите очи блестяха върху него.
— Къде беше?
На Хари му стана съвсем ясно, че ако не успее да се измъкне някак от това положение, щеше лошо да загази. Той влезе в стаята, затвори вратата и запита.
— Защо не спиш, Лайза? Болки ли имаш?
— Къде беше?
— Не можах да заспя. Отидох да се поразходя. Той се приближи до леглото и седна до нея.
— Да се поразходиш? По това време. Минава два. Не ти вярвам!
— Лайза, моля те… — Хари успя да направи нещо като усмивка на лицето си, докато потта се стичаше по гърба му. — Имам си достатъчно проблеми. Не исках да те занимавам със себе си. Напоследък спя много лошо. И аз имам своите проблеми. Разбрах, че най-доброто, когато не мога да заспя, е да стана, да се облека и да се поразходя. Като се върна, почти веднага заспивам.
Подозрение присветкваше в очите й.
— Някоя курва ли си си намерил? — цинизмът в гласа й смрази кръвта на Хари.
„Господи! Става опасно!“ — помисли си той.
— Лайза, как можеш да говориш такива неща? — Той трябваше да бъде безкрайно убедителен, и макар да му се повдигаше от собственото му лицемерие, Хари се протегна напред, поглеждайки я право в очите. — Ти и аз изживяваме заедно този кошмар. Да, това е кошмар, а не брак, какъвто трябваше да имаме, но аз приех това положение заради тебе. Няма друга жена в живота ми, освен тебе. Ако не ми вярваш, значи не държиш на мене. Защото аз съм ти казвал преди, а ти го казвам и сега, че първия път, когато се любихме двамата, беше най-хубавият момент в живота ми. Беше толкова изключителна, мила. Мога да живея с този спомен завинаги.
Като чу да казва тези думи, Хари се засрами от себе си. Но толкова го беше страх, че лъжите сами си излизаха от устата му. Докато Лайза го гледаше мълчаливо, мина една дълга и напрегната минута. После трепна с рамене и каза:
— Добре, Хари. Разбирам. Сега иди да поспиш. Предстоят ти два дни, изпълнени с доста работа.
Хари бавно се изправи. Още не му се вярваше, че тя е приела версията му, и така му се искаше да престане да го гледа с тези подозрителни очи.
— Да. Надявам се, че сега ще засия.
Когато той стигна до вратата и най-сетне почувства, че е спасил положението, тя го извика:
— Хари!
— Да, мила?
— Моля те, не излизай повече на разходка. Така се притесних. Телефонирах в твоята стая и никой не ми отговори. Изплаших се за тебе. Ако не можеш да заспиш, моля те, ела и поговори с мене. Нали ще го направиш?