— Ти за какъв се мислиш, бе? — Марта беше побесняла. — Аз планирам тук нещата, Хенри определя цените! Ясно ли ти е?
— О-о, я млъкни, дебелано — рече Джони. — Този удар е мой. Никой от вас не би могъл да се оправи с Баум. Доста старички сте.
Хенри забеляза, че Марта ще избухне, и тихо каза:
— Прав е, Марта. Добре, Джони, оставяме това на тебе.
Марта беше толкова ядосана, че не можеше да говори. Само тлъстините й се тресяха.
Джилда излезе на терасата, облечена в семпла синя рокля. Изглеждаше скромна и красива. Когато Джони й хвърли кратък поглед, стори й се, че в очите му се появиха проблясъци на интерес.
Двамата се качиха в кадилака и потеглиха.
— Получи ли си парите вече? — попита Джони, докато прелетяваха скоростно по крайбрежното шосе.
— Хенри ми ги пази.
— Да не се минеш?
— Аз имам доверие на Хенри.
— Радвам се за тебе.
Последва дълга пауза, след което Джилда каза:
— Трябва да внимаваш с Марта. Тя те мрази.
Джони се изсмя.
Ресторантът, в който отидоха имаше широк кей навътре в морето, върху който бяха масите и дансингът. Светеха разноцветни лампички и оркестърът свиреше суинг. Беше пълно с хора.
Докато се придвижваха до тяхната маса, Джилда усети, че представителите на мъжкия пол в заведението я проследяват с явен интерес. Тя вирна брадичката си и леко позавъртя бедра. Харесваше й да я гледат и така нескрито да й се възхищават.
Обслужиха ги бързо и изрядно. Храната беше отлична. Докато похапваха коктейл от стриди, Джилда забеляза една жена от другия край на платформата, която седеше сама на маса и втренчено гледаше Джони. Беше на около тридесет и шест или тридесет и седем години. Слаба, руса, облечена в скъпа, но семпла бяла рокля. Имаше класически черти на лицето, студени и чувствени. Стъклените й сини очи не изпускаха Джони.
А той, отпуснат и в прекрасно разположение на духа, беше в пълно неведение, че някой го изучава подробно.
— Последния удар ще направим вдругиден през нощта — рече той, привършвайки с коктейла. — М-м, беше много вкусен!
— Направо чудесен. Имаш предвид къщата на семейство Крейл?
— Точно така. След това се омитам.
Болезнена тръпка премина през тялото на Джилда.
— Тръгваш си, така ли?
Той вдигна очи с намръщен поглед.
— Разбира се. Да не мислиш, че ще остана в тоя напудрен приют повече от необходимото.
Джилда притисна ръце до гърдите си.
— Къде ще отидеш?
— О, Боже. Нали ти казах, в Кармел.
Сервираха им писията в сос от стриди с трюфели, но Джилда усети, че е изгубила апетита си.
— Джони…
Той беше започнал своята порция.
— М-м-хъ?
— Трябва ли да бързаш толкова. Разполагаме с вилата за още две седмици. Защо не останеш? — Джилда побутваше с вилицата храната в своята чиния. — Бихме могли да се опознаем по-добре.
Джони се ухили и напъха с помощта на вилицата парче стрида в устата си.
— Не виждам причина да не се опознаем по-добре още тази вечер? Какво ще кажеш?
Джилда цялата настръхна. Лицето й се изчерви. Продължаваше да го гледа втренчено.
Виждайки нейното изражение на шок и възмущение, Джони направи отегчена гримаса, вдигна рамене и рече:
— Добре де, все едно нищо не съм казал.
Довършиха храненето си в пълно мълчание. Джилда имаше чувството, че всеки момент ще се задави. Като привърши с вечерята си, Джони най-после забеляза втренчения поглед на онази жена. И преди това имаше смътното чувство, че някой го наблюдава. Той обърна бавно глава и срещна погледа на жената, която гледаше право в него, докато въртеше между пръстите си чашата с вино. Откровеният прелъстителен поглед изразяваше недвусмислена покана. Продължаваха да се гледат един друг още две-три секунди. Джилда, която наблюдаваше размяната на погледи, каза рязко:
— Да не би да си се размечтал нещо, Джони?
Той откъсна очи от жената и се усмихна накриво.
— Една дама ей там здраво я е чукнал хормонът. Май че търси мъж.
— Да. Ужасна жена. Курва. — Джилда с усилие успя да не издаде паниката в гласа си.
Джони се усмихна цинично.
— Така ли мислиш? Аз не мисля така. Тя поне е откровена. Направо ми казва, че ме желае. Точно такива жени харесвам. Тя пести времето на мъжа. Тези женски увъртания: не, да, може би, по-късно, ме отегчават ужасно.