— Продължавай — казах аз. — Аз те слушам.
Ал гаврътна бирата си и остави чашата на масата.
— И така, господине, вече изведохме Аби Шулман и Хари Шели на сцената. А сега да хвърлим един поглед на Марта Шели. Тя и Хари се закачили един за друг, след като тя излязла от затвора. Да не си помислиш, че бяха женени. Тя знаеше, че той е един от най-опитните хора в занаята, а той знаеше, че тя е една от най-умните крадци на скъпоценности. Но да сме на ясно — тя самата никога нищо не беше крала. Но винаги измисляше и организираше кражбите. Беше толкова дебела, че се съмнявам да можеше да открадне и биберон от устата на бебе, но имаше ум в главата си и Хари ценеше високо това. Марта току-що беше излязла след петгодишен престой в затвора. Да сложиш жена като Марта зад решетките, си беше наистина жестоко наказание, защото за нея яденето беше самият й живот, а можете да си представите трохите, които са й сервирали в затвора. Тя излезе оттам с 80 фунта по-лека и с твърдото намерение никога, ама никога повече да не се върне там. Срещнала Хари в някакъв евтин мотел в покрайнините на Лос Анджелис. Щастлива среща. Тя била чувала за него и той бил чувал за нея. Марта вече имала план, който подробно била обмислила в затвора. Внезапно й просветнало да го сподели с Хари. Той я изслушал и си паднал по плана й. Решили да включат и Аби Шулман, който да обърне плячката в пари, понеже парите всъщност били тяхната цел. Марта имала млада племенница, която смятала да използва, но знаела, че ще имат нужда и от още един младок, за да им върши работа. Племенничката се казвала Джилда, смешно име, нали. Баща й, братът на Марта, бил голям почитател на Верди — оня, дето пише опери. Та старият на Джилда току-що се бил върнал от една такава опера, когато момичето се родило. И така я кръстили Джилда.
— „Риголето“ — казах аз.
Ал ме погледна, почеса се по шкембето и си викна още едно питие.
— Отде да знам. Както и да е. Така станало, че това момиче работило като балансьорка на трапец в един малък цирк. Но парите хич не й стигали, така че Марта, като излязла от затвора, веднага й хрумнало, че може да използва Джилда. На самата Джилда пък веднага й допаднала тази идея. Една балансьорка може да бъде много полезна, особено когато предстои работа с прозорци по високи етажи. — Ал млъкна, погледна чашата си и продължи. — Искам хубаво да си представиш Марта. Тя беше най-пълната жена, която някога съм виждал. Тук се срещат разни дебели стари крави, дето идват от Ню Йорк, но никоя не може да се сравни с Марта. Тя беше маниакален чревоугодник. Когато не държеше нож и вилица, се подкрепяше с бонбони и шоколадови кифлички. Мисля, че беше не по-малко от 280 фунта, ниска, квадратна и руса. Беше около петдесет и четири годишна, когато се срещна с Хари. Той не можеше да се мери и с малкия й пръст по ум. Тя беше измислила и разработила тази голяма кражба на бижута. Тя я организира. Нейна беше идеята за втория младок, който Аби трябваше да им намери. Аби винаги беше в контакт с крадци в града и Марта много се боеше да не би другите акули да чуят за нейната идея. Защото само ако чуеха, веднага щяха да поискат да се намесят и те.
Марта винаги си пастреше парите, не като Хари, и се беше наела да финансира цялата операция. Естествено, не беше споделила с Хари какъв й е капиталът. Притежаваше една сума от дванадесет хиляди долара, пришити в колана, и беше решила с тях да разработи плана по всички правила.
Нае тристаен апартамент в хотел „Плаца“ на крайбрежния булевард. Без излишен лукс, но с всички удобства. Взе един мансарден апартамент, заради Джилда, която обичаше комфорта. Хари също остана доволен, защото много му харесваше да живее според правилата на фалшивия си аристократичен произход. Освен това той не плащаше нищо.
Докато Шели разговаряше с Аби, Марта седеше под един чадър за слънце на отделната тераса към техния апартамент, ядеше ментови желирани бонбони, а Джилда лежеше на слънце върху един шезлонг — гола, както майка я е родила.
Марта Шели или, както беше по-известна сред подземния свят, Мазната Плюска, зарови двата си дебели пръста в кутията, избра си един шоколадов бонбон и го разгледа с обожание, преди да го пусне в устата си.