Хари се събуди напълно за миг и седна в леглото.
— Да? Какво има?
Докато слушаше спокойния тих глас на доктора, студена пот обля лицето и тялото му.
— Какво казвате? — Гласът на Хари беше станал напълно беззвучен. — Лайза е мъртва! Убита ли? Да не сте полудели? Какво казвате?
Той отхвърли завивките и седна на ръба на леглото.
Тихият спокоен глас продължаваше да говори. Хари затвори очи. Не можеше да повярва на това, което докторът му казваше.
— Да, разбира се. Идвам. Да… още с първия самолет. Какво, какво?
— Огърлицата на Есмалди е открадната — каза Горли. — Това изглежда е мотивът за убийството, мистър Луис. Полицията е тук. Искат да поговорят с вас.
Хари затвори телефона и остана неподвижен на мястото си.
Лайза е мъртва! Убита!
Той мислеше за нея, за всичко, което бе направила за него, за яростните й настроения, за сакатото й болезнено тяло, за жалкия й гърбав нос.
Убита!
Той си пое дълбоко въздух на кратки пресекулки. Продължаваше да седи на ръба на леглото, опитвайки се да овладее емоциите си.
Лайза мъртва! Това не можеше да бъде възможно! После в главата му постепенно просветна мисълта, че най-сетне е свободен. Сега той притежаваше всичко, което беше нейно. Сега вече нямаше нужда да се промъква като крадец и да измисля лъжи…
Той стъпи малко неуверено на краката си и започна да си събира багажа.
Фло влезе с масичката на колелца в стаята на Марта. Тя сервира закуската и се усмихна дружелюбно, показвайки огромните си бели зъби.
— Има малка изненада тази сутрин, мис Марта.
Марта седна в леглото и протегна напред шията си, доколкото й беше възможно, за да надникне, когато Фло отмести сребърния капак. Шест рохки яйца на очи в гнезда от черен дроб на тънки препечени филийки и четири резенчета пушена сьомга, навити на фунийки. Очите на Марта се разшириха от удоволствие.
— Това е истински шедьовър, Фло — каза тя. — Чудесна идея!
Фло грейна от щастие. Тя винаги измисляше някакви изненади за закуска и беше щастлива, като видеше, че дебелата й господарка е възхитена.
Марта започна да се храни и понеже видя, че наближава девет часът, пусна транзистора, който беше винаги настроен на радиостанцията в Парадайз Сити. Марта обичаше да слуша всички Местни новини.
Тъкмо беше изяла първото яйце и започваше второто, когато чу сигнала за девет часа.
Три минути по-късно тя беше забравила закуската и беше станала от леглото. Лицето й беше пребледняло и добило цвят на лой, а по челото й избиха капчици пот. Тя намъкна с усилие халата си, докато вървеше припряно по коридора към терасата.
Хенри и Джилда пиеха сутрешното си кафе под лъчите на ранното слънце. Като видяха Марта, задъхана и тревожна, и двамата скочиха на крака.
Бяха й нужни няколко секунди, за да си възвърне способността да говори нормално. Тогава тя им каза това, което чу по радиото преди минути. Лайза Луис, най-богатата жена в Парадайз Сити и четвъртата по богатство в света, е била пребита до смърт тази нощ и известната Огърлица на Есмалди е била открадната.
— Оня мръсник е! Оня кучи син, Джони! — изкряска истерично Марта. — Той знаеше за огърлицата! Нали искаше да я открадне! Аз му казах да не го прави! Но той го е направил и я е убил. Гадното копеле. Аз го сгащих, като се прибираше снощи. Целият беше в кръв! Господи! Хенри, загубени сме. Тази проклета огърлица е застрахована при Мадокс. Чу ли? Загубени сме. — Тя се строполи в един стол и продължи да стене.
Хенри изведнъж се почувства много стар и немощен. Сърцето му започна де бие неравно. Беше изгубил способността си да мисли. Заговори, като се запъваше пред всяка дума.
— Аз не мога да повярвам. Джони не може да направи такова нещо.
— Казах ти, че го видях как се промъква тайно снощи в четири часа. Целият беше оплескан с кръв. — Марта крещеше и повдигаше нагоре огромния си бюст, опитвайки се да събере дъха си. — Кой друг би могъл да отвори сейф „Райсън“? Той знаеше разположението! Копелето се е опитало да ни измами. Влязъл е, тя го е хванала и той я е убил. После е взел огърлицата. Хенри! Край с нас!
— Млъкни! — изкрещя грубо Джилда. — Откъде знаеш, че той го е направил.
Тя се затича през терасата по коридора към стаята на Джони. Отвори вратата със замах и спря с ръка на устата.
Джони спеше. На лицето си имаше прорезна рана и много засъхнала кръв. На пода се валяше риза, и тя цялата на кървави петна. По голите му ръце имаше драскотини. Драскотини от нокти.